Завива те луната с нежни пръсти
и заминава си, оставя те да спиш,
но ти не искаш тя от теб да тръгва
и в своя сън, със нея ти вървиш.

Във розовите й следи оставяш отпечатък,
а тя приспива вече някой друг...
Заспивам аз, тя пак ще продължи нататък,
но ти оставяш в моя сън напук...

Открила си едно вълшебно място,
в което голотата си е плюс...
Поддаваш се на мъжките ми страсти
и в своя сън... усещам твоя вкус...

Преплитаме тела до невъзможност -
Сънят ни е един, сега е общ!
Не е като живота, мега сложно,
и моя си във цялата ми нощ...

Но утрото на никой не прощава!
Алармата звъни и ни разделя...
Но нещо в мен до лудост се надява
в съня ми нов... аз тебе да намеря...

17.06.2025.