„Думи без отговор“

Как си? Пиша ти, но мълчиш,
вятърът шепне, ала не говориш.
Липсвам ли ти? Както ти на мен —
в мислите ми си всеки ден.

Мислиш ли за мен нощем сам,
когато тишината е твой храм?
Искам гласа ти да чуя пак,
да те видя — дори и за миг кратък.

Бяхме близки, а сега сме две
разделени сенки в мълчаливо поле.
Малко по малко се отдалечи,
каза: „Нямам време“, и се скри.

А аз — на инат — спрях да звъня,
но всяка мисъл води до теб — пак и пак.
Как си днес? — питам в тишина.
Думи без отговор… сърце без знак.



Д.М. 4.07.2025г.