Здравейте деца, малки и големи! Сега ще ви разкажа чудна приказка, която моите мечти и фантазии родиха и тук я написаха...
Добре сте ми дошли деца, в моята приказка, потопете се в нея и приятно четене.
Живеели в едно царство, господарство в царския дворец, цар Мирей и царица Олеяна. Те били много добри и се обичали много, но все още си нямали рожба и се натъжавали... Но Бог чул молитвите им и им изпратил дар, царицата родила прекрасен син, който кръстили Алексани. В същия ден и час в царството им, в едно задружно семейство, но бедни били те, едва свързвали двата края... Но съдбата ги дарила с прекрасна дъщеря, която с името Мевляна на бял свят дошла. И тогава Орисниците много се зарадвали на тези прекрасни бебета и решили и ги орисали сега точно така: - Да раснат и да пораснат, тогава да се срещнат и влюбят един в друг от пръв поглед, да имат хубав живот и много да се обичат! - Ооо, аз не съм съгласна с това, казала една от орисниците. Не може само хубави неща да ги орисвате, трябва да има и по някоя лошотия и в борбата с нея, те да се борят и побеждават и после хубаво ще си живеят. Каква ще е тая скучна приказка, без зла мащеха, някой злодей или един страховит змей...?
И ето, същинската приказка отваря портите на замъка и ни въвежда вътре. А там е вълшебна красота, чува се нежна и омайна музика. А принц Алексани оседлал красивия си бял кон Албиони тръгва на разходка из царството си. Конят препуска на воля, вятърът вее гривата му и дългата коса на принца, а той е толкова радостен и щастлив от цялата тази природна красота. В далечината се виждат планини, а тук е равнина зелена и пълна с уханни билки и цветя, наблизо едно ручейче весело песнички реди и те кани да утолиш жаждата си с ледено-студената му вкусна вода, а къде ли е тя? И така вървейки с коня по пътечката принца открил една чудна поляна, застлана с килим от билки и цветя. А в средата на поляната, една девойка, бедно облечена, не с одежди на принцеса, но Бог я дарил с неземна красота, с дълга коса и със изумрудено-зелени очи. Като го видяла, била готова, като кошута да побегне и да се скрие в гората, но предреченото се сбъднало и на мига те се влюбили един в друг. Стояли там сред поляната конят с принца Алексани и девойката Мевляна и били като хипнотизирани един от друг. Той слязъл от коня и казал:- Аз съм принц Алексани, а ти, красива девойко, коя си и как се казваш? О, принце, аз съм бедна девойка, живея наблизо и Мевляна се казвам. И всичко щяло да бъде прекрасно, ако една зла магьосница не им завидяла и им изпратила буря страшна и една вихрушка, която принца завъртяла и го отнесла надалеч... А отгоре се чувал гръмогласният глас на магьосницата: - Мевляна, имаш 7 дни да намериш принца, ако го намериш, твой ще е и щастливи ще сте двамата, а ако не успееш, остава завинаги в мой плен. Принца попаднал в нейният тъмен и мрачен замък, където светлина не прониквала и там в една килия имало вода и сух хляб за храна, а килията заключила със седем вериги преплетени и седем катинара заключени. Девойката се натъжила, че принца изчезнал. Току що видели се и влюбили се един в друг, а него вече го нямало. Само Албиони останал там на поляната до Мевляна и той тъгувал за принц Алексани. Мевляна завела коня в своя дом, нахранила го и с вода напоила и му сложила в яслата хубаво и уханно сено, да си хрупка, като огладнее. А сутринта в ранни зори станала Мевляна и тесто в нощвите е замесила, тамън за седем питки тя е изпекла, за всеки ден от седмицата по една питка. И една пита сирене е сложила в торбата и бъклица с вода. Облякла е мъжки дрехи, на брат си Йоан и меча му с ножницата е взела, за трудният си път. И тръгнали двамата с коня Албиони, който като вихър полетял по дирите на Алексани. Минал е първият ден, понеделника наречен и пръв ден от седмицата, от Бога сътворен. Те препускали по непознати и опасни места, планини преодолявали, реки преплували и ето вечерта дошла със своята тъмнина. Изморени спрели на една поляна да пренощуват, хапнали, а луната и звездите огрявали поляната и те, изморени от дългият път заспали там на поляната. И докато сладко си спали, вторника пристигнал и те отпочинали и с нови сили пътя си продължили. Пътят им минавал през една планина, проходът е бил в голяма пещера, а на края на пещерата ги очаквала една огромна змия, като боа и пътя им препречвала на изхода. Мевляна не се уплашила, а извадила меча на брат си и змията съсекла и така невредими преминали опасността. И така и вторника се търкулнал, слънцето изгряло и срядата с усмивка слънчева дошла и много ги зарадвала тя. Вървели те, вървели по пътя прашен и Албиони се поизморил, но Бог на пътя им ябълково дърво красиво и голямо им изпратил, пълно и пълновато с червени ябълки сладки и узрели. Напълнила Мевляна торбата с ябълки червени и сладко с коня си там похапнали на поляната. Но стигнали в пътуването си до една дълбока и буйно разлудувала се река. Била придошла от дъждовете и отнесла с буйните си води моста, ами сега, как ще стигнат до другият бряг на реката? И Мевляна се помолила на Бог и той чул молитвата И и им изпратил птицата Кондор. Тя била огромна и пренесла с лекота Мевляна, а после и коня Албиони на другият бряг. Мевляна от благодарност И вързала своята красива огърлица, вълшебна била тя, когато останеш без сили, тя ти давала божествена сила да се справиш с трудностите. Кондорът се зарадвал и отлетял, а те продължили пътя си. И ето и четвъртъка дойде, къде ли ще ги отведе? Какви ли не премеждия им се случвали и в беда животинчета спасявали и без страх своето пътешествие продължавали, а след четвъртъка, много ясно и петъка дойде с всякакви премеждия и пречки от някой лош, завистлив и злобен човек. Но те твърдо вярвали в себе си и в своята и божествената сила и не се предавали и винаги побеждавали и така с радост и чудните песни на Мевляна продължавали пътя си. И вече и съботата дойде и във владенията на Змея те бяха и страховити истории за него чуха, че бил голям и страшен и с люспи целият покрит, от устата му излизал огън и всички ужасени бягали от него и се криели в миши дупки от страх...ах...ах...ах... А той, Змеят живеел сам в огромния си дворец, бил самотен и тъжен, нямал си семейство и близки приятели, които да го обичат и той тях... И ето във вечерта на съботата Мевляна и Албиони пристигнали пред портите на замъка на Змея. Мевляна почукала и казала, че нямат подслон за нощта и могат ли с Албиони да пренощуват в замъка...? Змеят им се зарадвал, той никога до сега е нямал гости в замъка, защото всички се страхували и бягали от него. Той ги посрещнал като приятели, защото те се явили без страх от него и искали да вечерят,. да поговорят и да пренощуват в замъка, като негови близки приятели. Като се събудили с първите слънчеви лъчи пристигнала и неделята, последният седмият ден на седмицата. Те се сбогували със Змея, а той им дал една люспа от бронята си и им казал, че е вълшебна и с нейна помощ, ще освободят принца. А Мевляна му подарила своето красиво шалче, което било вълшебно и му го вързала и той се превърнал в красив момък, който също бил омагьосан от злата магьосница. И така неделята е хубав ден, в който Мевляна и Албиони препускали с радост, косите И и гривата на коня се веели и те летели, летели и ето ги пред дверите на замъка, на злата магьосница долетели. Мигом портите се отворили и те бързо тъмницата намерили и с люспата от Змея отворили всичките седем катинара и седемте вериги паднали и Алексани освободили. Той скочил на коня, прегърнал Мевляна и така светкавично полетели към замъка в бащини му двори. Всички много им се зарадвали и чудна сватба вдигнали и не три деня и три нощи, а цели седем дни и нощи, яли, пили и се веселили. И аз бях там, как без мен и ядох и пих, танцувах и се веселих с всички тях... А Алексани и Мевляна толкова много се обичали и щастливи били и живеели дълги години в любов, разбирателство и щастие... И едноооо...и двеее.... и трииии и деца, накрая приказката ми взе, че се свърши....