За прошката е нужен лъвски скок,
а тези скоци аз не ги владея,
щом прагът на греха е тъй висок,
че чак не мога да го проумея.

А ежедневието е река
и дребното, разбира се, завлича.
Не възразявам, нека е така,
защото тук дошли сме за обичане.

Но има, знайте, непростимо Зло
и невъзможно е да го надмогна.
Животът е безкрайно колело,
ала се спъва и затъва много.

Та идва думата ми за Честта,
единствена, която ни издига.
Забравихме я, ала само тя
умее до Доброто да достига.

9 юли 2025г., София
Росица КОПУКОВА