Дали заслужвам любовта ти-
невинна като пролетта...
Отново чувствата познати
разъфват и към теб летят.

Отново съм,ту тъжен,и весел,
подобно юноша незрял,
който ти подарява тази песен:
ти,късна есенна печал.

Нима уханието носи стъпки
към лунни рози;и ме зове
да диря росни свежи пъпки,
да скитам в звездни светове?

Дано да те опазя все така чиста
в един уханен благодат!
Ако любовта душата пречиства,
значи с обич съм богат!