Ракетата на любовта
много ме вълнува,
в нея, с теб да излетя
просто ще си струва.

Извън Млечния ни път
искам да пътувам,
и на някой райски кът
да се полюбувам.

Знам, едва ли е сега?!
В друг живот навярно.
Съвършена, любовта,
мисля я полярно.

Поне в няколко живота
да ни пренамира.
И по-слабо ни на йота
да не гравитира.

Иначе, си казвам право,
самолет не взимам.
Но пулсирам ли отляво,
обич не излиза.

Може пък и да се видим
двамата в ракета.
Бъдното е с код невидим
от няколко века!


13 юли 2025г., София
Росица КОПУКОВА