КОМИТСКО

Имам си, зная, прадядо комита,
Но името му не зная,
С копривщенски корен, кого да питам?
Освен да питам България.
Това ,да бъдеш част от борбата,
Си е било обичайно.
Кой е войвода, кой байрактаря?
Така си остана - тайна.
Аз съм си, казвам, по нрав бунтовна,
По нрав комитски, народен.
Но ми е мила страната родна.
И съм немногословна.
Правих, каквото правих, на дело
И днеска не се изложих,
И още действам, и пак съм смела.
На връх или във подножие.
Всякъде трябва някой да върши
Нещо за общото благо.
Все поработвам, без да се скърша,
И ми е истински драго.

2 ноември 2023г., София
Росица Копукова

ПОСВЕТЕНО НА ИВАЙЛОВГРАД

И на достойния благодетел Драгни Драгнев

От Беломорска Тракия керваните вървят
и бежанците носят мъката в душите,
пресичат българската граница без път
и без посока, но не са убити.
Роднините ми спират във Ивайловград,
семейството, споено във надежда,
че ще намерят мястото си - този град,
събран във бедност, с обич ги посреща.
Училище си нямат, светлина,
но моят чичо хората събира,
разпръсква безпросветната мъгла,
пари дарява и пари намира.
И вдъхновява напористо всяка къща
да построят гимназия. До днес
при мене този спомен се завръща
и сякаш вечността ми праща вест.
Ала на чичо и това не стига.
Дарява цялата библиотека.
Така разбира името "Родина"
като следа и българска пътека.
Обикват този град и там остават
с професията стара - търговия!
Не са поети, в стихове не славят
Ивайловград, съвсем не са от тия.
Но родолюбието им на дело
наследство е на целия ни род.
Не е илюзия, не е химера,
а е стъпало към един народ!

2 ноември 2023г., София
Росица КОПУКОВА