В гърлото ми — тъмно синя е мъгла,
тежка като формата на круша.
Задушавам се в мисли, страх и самота,
болка и разочарование в мене дишат.

Крушата говори — тих и горчив вик:
“Не мога болката да изразя в слова
задържам я в гърлото, тежка като щит,
свързана с близки и познати…

Но с всяко издишване тя се превръща в светлина,
мъглата се разпръсква, пада тежестта
лекотата навлиза и в мен се настанява
тишина и мир, въздух си проправят…