За мен дали ще имаш тази нощ само частица време... до поискване? Не за любов... за нея нямам грош, а и опасна е, и води към залисване... Вече не съм онази същата в която... ти знаеш... Бях такава до Еньовден. И самодива бях, дарявах богато, след допира ми денят бе променен. Отдавна бе, дори не помня откога не съм те сещала, за вдъхновение... Все по-трудно е, навява страх, тъга, перото е безцветно, без трептение... Дали ще имаш време... Не, забрави, не се насилвай щом не съм по път... Отмини... Ако е писано - се завърни... Крайна спирка съм, не кръстопът... 07.07.2009г. ( цикъл "БезМУЗно" )