Във София красиво заваля
и засия на хладина и свежест,
помилва с обич нашата Земя
и Витоша усмихна се далече.

Благодаря на Бога всеки ден,
че небесата си за нас отваря
и моят стих, към радост устремен
във юлска жега вече не изгаря.

Че скоро ще поема пак на път,
когато делничния труд привърша,
Бог е любов, а райският ни кът
е покрай нас. И милостта не свършва.

Което имаме, го няма друг.
Дано успеем да живеем в сговор.
Звъни дъждът. Щастлива, че съм тук,
чак от вълнение загубих говор.

31 юли 2025г., София
Росица КОПУКОВА