Желая ли те, липсваш ли не знам,
(да, липсваш ми)
а може би, всичко само навик бе
(не, не, не е...)
дори лицето ми не носи онзи плам
(не вярвай ми)
усмихвам се, без теб ми е добре
(не ми е, не...)
Вали пак, небе от гръм прорязано,
(в сърце ръми)
а след дъжда дъга в топли цветове
(черно - бяла е)
между нас всичко е отдавна казано
(не е, прости)
ти и аз живеем в различни светове
(вселена обща е)
едно е вярно, без мен ти е добре...
(дали... )

* Акростих
цикъл "Акростихове"

30.06.2009г