Край мен светът от карти се разпада
Какво направих или как живях!?
В гърдите ми въжето се затяга
Какво сгреших, какъв е моя грях?

Опитвах се да бъда тиха и достойна
децата си отгледах, естествено,
че в пътя си греших
Сега стоя пред сянката си и не споря
А тя ме гледа с блеснали очи…

Къде обърках всичко генерално
Защо сама оказах се в този миг
Човешката душа е гениална
дори да иска, няма да сгреши…

Допуснах да се давам цяла
за всичките, за мъж и за деца…
Сега за мене нищо не остана
Оказах се в тъгата си съвсем сама…

И кво оказа се, че в самота пристигаш
Живееш, дишаш, даваш се до край
И после пак самичък си отиваш
Надяваш се, че ще намериш своя Рай!