Не знам дали някога ще прочетеш това.
Не знам дали душата ти усеща как трепти моята при мисълта за теб.
Вярвам, че тези вибрации ги чувстваш и ти. Вярвам в теб завинаги, помни!

Но знам, че те обичам така, както се обича нещо, което не ни принадлежи –
звезда, река, вятър…луна…

Ти си Радост.
Радостин.
Името ти носи онова, което оставяш в мен:
искра, копнеж, тишина, вяра, мекота…

Мога да живея без теб.
Но не и без това, което си отключил в мен…
Животворящата сила на любовта
блика в мен и ме зарежда с вяра…

Ако някой ден усетиш лек полъх,
като спомен от друг живот –
това съм аз,
ще ме познаеш по уханието
Ще ме доловиш в нежна песен
Ще ме прочетеш в нечии стих..
Усмивка от далечината,
която ще те усмихне и погали…

Р В
02.08