Животът ме зашеметява със контрасти,
благодаря за даровете аз,
не го живея никога на части,
препълнен с красота да е край нас.

Но е различно. Някога немея
от хубавото, ставащо със мен,
не вярвам даже, че това живея,
за жалост, не е приказен рефрен.

Усещам подлостите, но навреме.
Със истините все вървя напред.
Да, побеждавам, но това е бреме
да шамаросвам плитките наред.

И само с ежедневната молитва
по-леко преминавам през деня.
Душата ми блажено пак политва
с поезията и със обичта!

Мълча си и пътувам. Не забравям
неблагодарната и низка твар.
Във себе си, признавам, не прощавам,
макар и да не правя аз пожар.

Пък, питам се, дали не доскучава
да бъде все красиво и добро.
В дома така живях и все не вярвам,
че всъщност е животът колело!


8 август 2025г., София
Росица КОПУКОВА