Няма да се спъна в нищо старо,
аз вървя напред, но се обръщам
да си спомня някои другари,
както се припомня стара къща.

Чудни са ми с глупости безкрайни,
сторили ми в пътя на живота,
някакви уж непонятни тайни,
разгадани, докато си ходя.

Рядко мразя. Целите си гоня,
но , овъзмезди ли ги съдбата,
за приятелства аз слагам броня,
отстрани им гледам резултата.

Там, където зле се е оплело
някое човече, не повтарям.
Аз напред си продължавам смело,
то самичко да си се окаля.

А пък често даже и ги няма.
Хич не се и трогвам да заплача.
Вселената е толкова голяма.
присъдата на Господ всичко значи.

Аз жалея за души човечни,
сторили добро по мое време,
сигурна съм, даже отдалече,
ще се докоснем в някоя поема!

9 август 2025г., София
Росица КОПУКОВА