Чувствам се като неудобна обувка
Стягам тук, убивам там
А утрото ме среща с целувка
И казва ми да се обичам и така.

Мазоли правя, после ги лекувам
Но от сърцето често и кърви
Не съм удобна и не се преструвам
А днес това е равно на сълзи…

И лепенките не помагат
Където раната кърви
Нескромно е, но съм такава
От истината винаги боли!