Неписано правило, родителите да си отидат преди децата,
и въпреки това боли, ах как боли.
Нищо не може да ги замени тук на земята,
празно е сърцето, а в душата горчи ли горчи.

Пред камъка студен седя
и си говоря с милата душа,
цветя оставям, моля се,
и грижите споделям си сега.

Мои мили мамо, тате,
години минаха без вас,
а колко угризения останаха във мен,
не бях до вас в последния ви час!

Оставате в сърцето мили мои,
за вас ще мисля до последния си дъх!
Обичам ви любими мои,
целувам ви със вятърния полъх!