Падат пожълтелите листа във София,
а ти помахваш за последно на морето!
Ще се върнеш във работната утопия,
но ще е пусто, прашно във сърцето!

Ще оставиш на скалите спомена,
за отиващо си лято, за миг неизживян,
за вечерите, думичка отронена,
за есенния вятър и единствен блян.

Ще събираш пясък в шепи,
а той ще се изтича и шепти,
за недопитите кафета, за сълзи
и за онези ветровити, единствени скали.