Девойка млада в село тъй далечно
залюби дракон в замък сред скали.
Но поверие заключено за вечност
обричаше им любовта на сто злини.

И ден след ден линееше горката,
решила да пожертва младостта.
Със поглед вперен там, отвъд скалата,
където я очакваше Съдба.

А в селото старейшините стари
не искаха да чуят за това.
Заключиха зад каменни дувари
девойката и нейната тъга.

Опита се стените да пробие
раздирайки плътта си по ръцете.
Потърси и кинжал, за да забие
отчаяна и клета във сърцето.

А, драконът, останал без невеста
незнаейки за нейния затвор,
изпратил облак, черен буревестник,
да превърне селото в Гомор.

Изви се буря, мрак обви земята
и всичко срути се на прах...
Получил с болка своята отплата
прокле се драконът за този грях.

Отминаха така безброй години,
не спрял за любовта си да скърби.
Обърна се. Сред черните руини
сърцето нейно той видя го... да кърви...

Тогава във скалите се завърна
и с вик от мъка вятърът раздра.
СчупИ криле и пропастта прегърна...
Любовта откри във Вечността!