Август се разплака още сутринта,
Потраква на перваза дъждовната сълза,
Топличко навънка, август се държи
И не дава есен тук да закръжи.

Колко го разбирам и обичам аз,
Лятото не пускам до последен час,
Лятото е нежност, слънце и любов,
Лятото е радост вълшебство и зов.

Дълго ще го чакам догодина пак,
Щом ми застудее и подвивам крак,
С август се прощавам аз във този ден,
Тридесет и първи! Целувка от мен.

31 август 2025г., София
Росица Копукова