Бял бор до ела се извисява.
Сутрин пръв слънцето поздравява.
Под него на удобен стол седнал,
стъпала на ствола му допрял.
От мощта на бора, сякаш сила събрал.
На смола ухае,
аромат над чашата се вие,
с наслада кафето си пие.