Септември е възпитан джентълмен,
На слънце е богат и на култура,
Прегледах гардероба обновен,
Че нямам спирка да летя с Амура,

С крила литературни да летя
И, някъде, поканена, да кацвам,
Приятелите идват на ята,
И няма дъжд, а слънчева позлата.

Пак лятото прието е добре
В отворените септемврийски двери.
Наздраве с поетично питие
И нека чак ноември се чумери.

Е, сламените шапки ги прибрах,
Прибрах прилежно вече ветрилата,
Но все ме гони летният размах
И есента не чука на вратата.


21 септември 2025 г., София
Росица Копукова