Учителят влиза в класната стая. Поглежда в очите на своите ученици. В погледът му вече се отразява тяхното вълнение. Вълнението е взаимно. Учителят се вълнува повече. Една топла сдържана усмивка изплува на лицето му. Още в най-първите минути в тази безсловесна първа среща започва неговия първи урок. Урок, който те ще запомнят през целия си живот. Както ще помнят и учителя.
Какво обаче представлява това необикновено явление учител. Каква е неговата мисия? Какъв трябва да бъде той? И дали някога някой е срещал най-добрия учител? Множество питания изникват в тази така обширна тема.
Нека обаче започнем с отговора на последния въпрос. Срещал ли си най-добрия учител? Да? Не? Аз Го срещнах. Запознах се с Него. Всъщност всеки докоснал се до Християнското учение е виждал с очите на сърцето си най-великия Учител в света. И това не е преувеличен факт, нито утопия, а една неподменима действителност. Действителност, която разтърсва до основи всяка човешка представа и мироглед.
Той е посред нас. Той е всред своите ученици. Най-мъдрият Учител в историята на човечеството. Господ Исус Христос. Учениците, неговите последователи, все още сме в неизвестност за това, което престои в живота ни, но едно е сигурно – развълнувани сме. И няма как да не сме в присъствието на Този, който идва, за да разруши ограничените човешки представи, да събори крепости в умовете на хората. Същият, който идва да изгради личности, достойни да променят целия свят. Учителят, който промени целият свят. Учителят, който спасява изгубените в безнадеждност.
И все пак, какво е учител? Според Уикипедия - “Учител или преподавател е професия, упражнявана от хора, които преподават своите теоретични знания и практически умения на учениците. Те работят в сферата на образованието.“
Най-достъпно казано, учителят е някой, който обучава учениците си. Учителят образова своите възпитаници. Тоест, нужни са две активно действащи лица, за да има обучение. Учител и ученик (или ученици).
Много вероятно е различните хора да са на различно мнение за това какъв трябва да е учителя. Според някои, учителят трябва да е строг, изискващ и дистанциран от учениците си. Други може би ще изкажат мнение, че трябва да бъде близък с учениците си, приятелски настроен, не твърде взискателен и не прекалено строг. Може би всяко в подходящата ситуация всяко от тези противоположни твърдения би било вярно, имайки предвид, че обучението на учениците от учителя е толкова необятен и сложен процес. Но извън спекулациите по въпроса, какъв все пак трябва да бъде добрия учител? Отново най- изчерпателно определение можем да дадем от примера на този, който е еталон за Учител във всеки един аспект. Учителят, за който Библията говори, че е самият Бог.
Този, който има цялото знание и всичката мъдрост във всяка една област, във всеки един момент. Този, Който е Създателят, Творецът, Всемогъщият Бог. Няма по-добър пример за учител от Учителят Господ Исус Христос.
Една сцена от Евангелието е достатъчна да разкрие благородството, добронамереността, мъдростта и величието на най-прекрасната личност в историята на човечеството. Учителят Христос. Евангелието според Матей 5 глава започва:
А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:
Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.
Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

В този момент, няма да тълкуваме, а ще се опитаме да наблюдаваме Божият начин на обучение и стойността на всяка една Негова дума и действие. Няма друго подобно учение, разкъсващо всяка човешка логика, като Божието учение. Няма друго учение, противопоставящото се на всеобщото разбиране и светоглед. Учение, което същевременно да звучи безупречно, стъпило на здрав разум. Учението на Божият Син Исус Христос. Няма друго такова учение наглед простичко, но разкриващо високо нравствени постулати. И не на последно място, няма по-практично за приложение учение от Божието учение.
Още един кратък пасаж същата глава 5 от 43 стих до 48, който затвърждава тази истина.
Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“
Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,
за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Трудноосъществими думи, но слова, който носят неизразима красота и посока за истински пълноценен, практичен живот. Животворящи думи. Истинският учител единствен може да научи своите ученици как да се справят в трудни реални житейски ситуации, защото ги обича.
Истинският учител няма да бъде снизходителен към компромисно следване на наставленията му и преподаваните от Него думи. Истинският учител затова е учител, защото притежава умението, способността да учи. Той научава своите ученици както никой друг учител. Той е способен да преобрази едни обикновени, необразовани рибари в смели последователи, които са готови да променят света. Разбира се, учениците преминават поредица от изпити, провали, страхове, но запаленият копнеж в тях да следват Христос и думите Му, ги довежда до онази готовност да стигнат докрай. Да стигнат дори до смърт, за да разпространят Неговото животворящо учение.
Днес учениците, Неговите последователи, вече не сме в неизвестност за това, което престои в нашия Живот, но все още сме развълнувани. И няма как да е иначе, ако сме в присъствието на Този, Който идва, за да разруши ограничените човешки представи, да събори крепости в умовете на хората. Същият, който идва да изгради личности, достойни да променят целия свят. Учителят, Който на практика показа как света може да бъде променен.