Бавно разтваря се чашката...
сладкият сън веч е отминал,
усетила ласката нежна,
на слънчевия лъч гальовен.
Еустомата примигва с очички,
есенния ден с усмивка посреща.
С красотата си ефирна,
сутрин любимата поздравява,
вечер заедно с мен,
спокойна нощ и' пожелава.