Сърдят ми се все и все се чудя,
че не влизам в кюп и в стадо аз,
но съм си едно природно чудо
третомартенско със собствен глас.

Гледам да съм точна, обективна,
пиша преживените неща,
уча, чопля и съм далновидна,
вечно с откровената душа.

Затова и в партия не влизам,
много гледат да ме приобщят,
с връзки си обесен и излизаш,
ако си чертаеш честен път.

Но сълзите са ми дефицитни,
повече ме тегли на борба,
аз обичам хората етични
с общата ни тема - свобода!

Думите си меря и делата,
но-о-о-о-о, ако ми скачат на глава,
влизам в същината на нещата
и разпръсквам точните слова.

И като добро дете на Бога,
най-накрая случва се така:
отминават всякакви тревоги
и с поезия напред вървя.

Малко ми е трудно, но ще кажа -
няма ги злодеите до днес.
По-добре е Бог да ги накаже,
отколкото аз да загубя чест!

22 септември 2025г., София
Росица КОПУКОВА