Лятото отстъпи място на есента. Денят, умаломощен, се изниза неусетно. Кухнята е моето царство, след като се оттегли царицата – жена ми. А тя пак се е развихрила. Развинтила си е въображението по почти цялата маса.
-Тоти, пречиш ми. Нямаш ли друга работа?
-Не, нямам, ще ти преча пълноценно – казвам и се изнизвам по-бързо и от деня.

Вечерното ми кафе си обича коняка. А те си чакат с нетърпение цигарата. И цигарата май е нетърпелива. Струйката цигарен дим така се разигра, сякаш искаше да покаже на отражението си в прозореца, че обича навиците ми. Аз също й се радвам и я обичам. Не зная как, но някак разбирам нейния танц, все едно ми казва, че...
- Тати, тати, време е за приказката.
Е, това е друга обич и нали съм баща под чехъл
-В кое време да е – питам Дари – някога, по-някога, или в незапомнени времена?
- Татиии...
Дари сбръчка носле с красноречива муцунка и нямаше как... започнах.

Особени времена били и никой не знаел къде точно е било, но всяко царство си имало магьосница. А в царството на принцеса Гея магьосницата Рей била добра, харесвала Гея, харесвала царица Елина, но най-много харесвала цар Дион. А това е твърде основателна причина доброто в Рей да отстъпи място на желанието й. И нали била добра магьосница, Рей превърнала царица Елина в славей, за да бъде близко до тези, които обичала много – дъщеря си и царя.
След изчезването на царицата, царят обявил голяма награда за този, който я намери, но времето минавало и царят започнал да разбира, че има вече само дъщеря си Гея. А Гея търсила повод да се скрие сред цетята навън и да си поплаче скришом. Не искала да натъжава никого, особено баща си, защото виждала мъката в неговите очи и го разбирала. И друга причина имало да се усамотява сред цветята – славейчето, което пеело от дървото в градината всеки път, когато тя идвала. Песента му някак достигала до сърцето й и й звучала толкова познато. Докато един ден... слушайки я, тихичко запяла

Истината, мила Рита,
вярно е добре прикрита,
незрими знаците, но са
най-скрити, щом са пред носа.

Гея не можела да повярва, че майка й е избягала, защото не я обича и това най-много й тежало. Припомнила си приказката за умната Рита, която майка й й разказвала и любимата песничка от нея. И разбрала Гея, че майка й не е избягала, разбрала, че може би добрата магьосница Рей не е толкова добра и, че е омагьосала майка й, превръщайки я в славей. Не знаела какво да направи, но както се казва в приказките – всяко нещо с времето си.
От този ден Гея започнала да дели времето си на време за обич при цветята и славейчето и време на тъга – в двореца. Рей се досещала за причината за тъгата й и нещо дълбоко в нея я карало да се мъчи да се сближи с Гея, да я развесели. Започнала повече да се застоява при нея, да разговарят повече. И един ден
-Разбирам защо си тъжна – казала Рей на Гея – майка ти ти липсва, нали? Аз наистина те обичам и бих искала да заместя майка ти, ако мога – и Рей погледнала с надежда към Гея.
-Разкажи ми са себе си, за родителите си. Никога не си говорила за тях – отклонила отговора си Гея, усещайки странна топлина в гласа й.
Рей свела поглед. Когато сме скрили нещо дълбоко в себе си и сме го заключили с девет катинара, една казана дума, или един поглед само са способни да отприщят дълбокото. Някак несигурно започнала Рей, но думите и сами намирали своето място. Разказала й, че също като нея и тя е била принцеса в едно много далечно царство. И много обичала баща си и майка си. Баща й ходел на лов и често я вземал със себе си. Показвал й как да се ориентира в горите, как да разпознава следите и как да прикрива своите следи. А майка й изучила от нейната майка много магии и я научила на всичко, което знае. Добрата дума е по-силна от лошата, добрата магия е по-силна от черната магия, винаги прави добро, казвала майка й. И след всяка научена магия майка й я прегръщала, и нямало нищо по-хубаво от нейната прегръдка. Докато един ден, баща й не се върнал от лов. Майка й не могла да преживее загубата. И в царството започнала борба за властта. Рей била пречка в тази борба. Безпомощна и уплашена тя избягала в гората. Използвайки наученото от баща си, тя прикривала следите си докато напусне царството. Криейки се, дълго се скитала, много царства преминала и обезверена и изтощена, тя просто се предала. Легнала на една полянка със желанието да заспи и да не се събуди повече. Точно тогава чула кучешки лай и не след дълго
-Какво – попитала Гея, видимо развълнувана.
- Тогава се появи баща ти – казала Рей и продължила.
Качи ме на коня си и ме отведе в двореца. И майка ти и баща ти ме приеха във вашето семейство. Нататък ти го знаеш. Това, което не знаеш е, че един ден майка ти, докато си говорехме ме хвана за ръцете, погледна ме в очите и ме попита искам ли да ми стане майка.
-А ти? - въпросът бил спонтанен, но Гея усетила, че е точният въпрос.
Рей не казала нищо. Тя знаела, че с никоя друга майка не би заменила своята. Спомнила си заръката на майка си да прави само добро. Тя наистина обичала много Гея, много обичала и цар Дион, но се оставила желанието й да се омъжи за него да я победи и да превърне царица Елина в славей. Дори и днес, знаем, че когато човек измени на себе си, винаги идва момент на равносметка. Винаги идва момент на желанието да поправим грешките си, каквото и да ни струва това. Стига да имаме смелост да го направим. Рей прегърнала Гея.
-Прости ми!
Сутринта Гея, събуждайки се, дочула песничката за умната Рита и...

...и вратата на спалнята се отвори
-Пак ли дълга приказка – каза жена ми – Лека нощ миличка.
- Лека нощ, мамичко! – каза Дари и погледна майка си. с поглед, който е по-красноречив от всички думи на света.
Затворих внимателно вратата на спалнята след себе си и отидох до кухнята, при жена ми.
-Видя ли как ме погледна Дари? – попита жена ми.
-Чух.
Замислих се. Понякога начинът, по който са казани думите говори повече от самите думи!