Все още жаля за счупените вази.
Наричам ги очи
от морската ми обиколка
на младостта.
По пясъка е разпиляна
вечността
и стъпките са
ранени страници,
войници върху
тежки коне,
светлина от съзвездие.
Ела... в лудия час
на безсмислието!
Нали помниш -
моя телефон започва
с любимата цифра на богините...
Ако не - бъди богиня
с дреха от копнежа
и в най-тънката сянка на цветята.
Нишка по която се предава
мисълта на разстояние.
Невъзможното е питие.
Достатъчно да бъдем
невъзможни птици.
Останалото е живот,
полет,
вик за прилив,
платна,
вятър...
Бръчките са моите лодки.