Старчето и Съвпаденията Част 6
Автор: rygit, 12 октомври 2025 г. в 12:09 ч.
прочити: 3
** 6 Част **
- Браво Тъпчев ти си уникален преписвач. Сега следва да ми представиш подобни кратки реферати и по темите за Дължината на Планк, за Времето на Планк и за Енергията на Планк.
- Да, да! Имам ги и тях! Даже много подробни. И то с всичките им там сложно ексцентрични формули. Но пък си мисля Умников, как тук е момента да те попитам нещо. Нали може?
- Питай си.
- Не беше ли редно първо да говоря за Дължината, за Времето на Планк и още и за Енергията на Планк, а чак после за Константа? Защото е всеизвестно, че въпросният учен, занимавайки се с Ултравиолетовата катастрофа на породена от класическия закон на Релей Джинс изначално е извел уравненията за Дължината за Времето и Енергията на Планк? И чак после през Ноември месец на 1900 година у него узрява идеята за легендарната му формула E = h·f, описваща енергията на фотон в зависимост от неговата честота.
- Еее… Ама то нали си ми тъпичък… Чее… Исках да видя, как се справяш с дедуктивния подход. Най-вече при странностите, възникнали при така наречените реверсивни открития в науката.
- Реверсивни открития ли?
- Ами да! Когато гениалните учени като Макс Планк първо откриват и разработват следствието, а къде година по-късно доказват и извеждат причините. Обачеее… От твоите сказки разбрах, как Айнщайн и дьо Бройл са получили Наобелови награди, умувайки над откритията на Планк. Но така и не ми стана ясно самият Планк получил ли е нещо?
- Ахаа… И после аз съм бил гадняр – а? Добре де - пропуснах. През 1919 година Макс Планк получава Нобел по физика за открития и формулираният от него закон за квантуване на енергията.
- Добре Тъпчев! Така вече съм съгласен. Дай сега за другите две велики открития на Планк. От къде започваш?
- От Дължината на Планк.
- Добре - давай!
- Най-удивителното при Макс Планк e, че самият той приживе така и не успява да осъзнае дълбоките последици от своето откритие.
- Ти да видиш! – хили се мазно Фил и добавя авторитетно – И какво?!
- Ами чисто алегорично погледнато той се явява нещо като революционер напук на самия себе си.
- И защо? – гледа ме лукаво Знайко.
- Защото всъщност според самият него въвеждането на квантите не e нищо повече от математически тpиĸ използван при решаването на проблема c излъчването на Идеално Черното Тяло. Колкото до Дължината на Планк (ℓₚ), тя също както и самата Константа на Планк е неповторимо по същината си базова единица за дължина.
- Неповторима казваш?
- Да Многознаев! Казвам това защото всъщност в оригиналната формула от 1899 година влизат Константа на Планк „h”, Гравитационната Константа „G”, Скоростта на Светлината “C” и числото Пи – 3,14. Което ще рече че е създадена чрез невероятната физико-математическа комбинация от три основополагащи физични константи и едно Ирационално число.
- Добре Тъпчо Тъпчев – Добре! Ая сега ми доразвий тази така щекотлива темата!
- Коя тема?!
- Например как и защо прословутата безкрайна ирационалност на числото Пи се кипри насред триумвирата от трите абсолютно крайни и безапелационно рационални константи - като „h”, „G”, „ C”
- Ами простичко е! – усмихвам се аз, забивам поглед в мобилния, започвайки да чета от записките си - За да изведе уравнение за нещо, което се смята, че има поведение от вълнов характер на Планк му се налага да работи с вълнови процеси наречени осцилации. А още и с техните честоти. В математиката обаче при изчисления от такъв характер задължително се минава през Ойлеровата формула. При това дори величините, които участват в нея, да не се изписва изрично. А това е така защото от своя страна формулата на Леонард Олиер се базира на уравнения за хармоничност при вълните описани в анализите на Фурие. Които пък от своя страна засягат темата, че след като има синусоида това означава, че имаме дъги. А имаме ли дъги съответно имаме и ъглова скорост. Понежее… Азбучната геометрична истина е, че всяка дъга е част от окръжност. И имено поради този букет от съвкупности Ирационалното Пи 3,14 се мъдри между рационалните си посестрими Константите „h”, „G”, „ C”. В последствие в 1930 година оригиналната формула е опростена, чрез въвеждането на Редуцираната Константа на Планк. Или така наречената Константа на Дирак. Но без значение дали говорим за оригинала или за съвременния вариант, според учените това е единственият начин чрез подобна комбинация от константи да се получи величина с размерна характеристика на дължина. Която апропо към момента се явява най-малката размерност, биваща едновременно и теоретично, и практически възможно да бъде измерена.
- Браво Тъпчев! До тук си преписвал брилянтно. Теорията ти е на ниво. Дай ми сега и нещо по-така в цифри и параметри!
- Като нагледен пример може да бъде посочено, че класическият радиус на електрона е приблизително 1.7435 × 10²⁰ пъти по-голям от дължината на Планк. Всъщност това сравнение красноречиво подчертава изключително малките размери на величината „Дължина на Планк“. Казано по народно му тя е около 100 квинтилиона пъти по-малка от класическия радиус на електрона. Което я прави наистина базова граница в нашето разбиране за линейна дължина в пространството и времето. Всъщност „Дължината на Планк“ не е просто число! Геометрично, а и философски погледнато „Дължината на Планк“ е нещо като гранично отправна точка на нашата реалността. А при тази си крайно минимална линейна пространственост на практика „Дължината на Планк“ остава Константно Евклидов екзистенц минимум за разстояние във Вселената.
- Опааа! Браво бе Тъпчев! Нагълтал си се с красиви епитети от физиката. Какво ще рече обаче този Тъпчо-Философски израз Константно Евклидов екзистенц минимум за разстояние?
- Ще речеее… Че образно казано „Дължината на Планк“ не може да бъде квантово-огъната от форсмажорни гравитационни фактори или неистово големи ускорения. Факт който я превръща в абсолютно неделимата „тухла“ на време-пространството. Това от своя страна пък ще рече, че по протежението на тази Планкова дължина Времето тече единствено и само линейно. Съответно, превръщайки я в базово градивна брънка на концептуалният мост между Квантовата механика и Космологията.
- Как, как! Я пак! Щото ти май пак много се отнесе във философията! Я малко по-така по-научно му да се изразиш!
- Добре де Умников! Ето ти го и по друг начин казано. Въпреки че с това определение отиваме при другата константа Времето на Планк. Да го казвам ли?
- Казвай!
- Времевия интервал през който един Фотонът преминава с Триста хиляди метра в секунда по една „Дължината на Планк“, всъщност се нарича „Време на Планк“.
- Ахаа… Така вече е по-друго! И като чисто физико-математически изразено това за Времето на Планк ще рече какво?
- Едно Време на Планк е приблизително 1.855×10 на 43 степен пъти по-малко от една секунда. Което ще рече, че на практика, 1 секунда съдържа в себе си над 10 на 43 степен Планкови времена. Или това прави десет с четиридесет и три нули от зад като бройки.
- Ахаа… Ами Тъпчов ако не разбирам от степенни показатели, как да си го обясня това с тези двуцифрени степенни показатели? – хили ми се ехидно Умников.
- Ооо… Фил! Хич не ми се хили като настъпена от кравешко копито жаба. Ти нали с това се занимаваш. И трябва много добре знаеш, че в България, както и в повечето страни от Европа, използваме дългата система. А там 10 на 6 степен или единица с шест нули от зад се нарича – милион. 10 на {9} степен е милиард. 10 на {12} степен е Трилион. 10 на {15} степен е Квадрилион 10 на {18} степен е Квинтилион. 10 на {21} степен е Секстилион. 10 на {24} степен – септилион. 10 на {42} степен е додекадилион. И 10 на {45} степен е тредекадилион. Което ще рече, как Времето на Планк се явява да е от порядъка на 42 додекалиона и кусур пъти по-малко от една секунда.
- Мдаааа… И няма как да не отбележа, че този твой израз Додекалион и Кусур ми прозвуча някак си твърде строго математически. Та даже и алгебрично префинено. Ама ако аз на свой ред трябва да съм по математически откровен лично на мен онова 10 на {21} степен – сиреч Секстилионът при това най-вече в определени ситуации ми се явява много любим практически термин.
- Имах си аз пък да е по-друг начин! Много отдавна подозирам, че ти си един добре оформен сексо математически маниак.
- Добре, добре! А ти драги Тъпчо Тъпчев Безумски, след като си философо поетико форматиран… Би ли споделил още някое твое лично по-така поетико-философско въжделение…
- За кое?
- Ами например за нещо такова, което да е в състояние да охарактеризира тази брутална разлика между Времето на Планк и по простодушно общо популярната Секунда. А Тъпчев?
- Амиии - да! Погледнато от един по-така философски ъгъл. Амии… - и чешейки се там където не ме сърби правя опит да събера още някоя изкилиферчени думички за да му вляза в тона, но в следващия миг ми хрумва нещичко и продължавам в делови порядък - Мисля, че Времето на Планк е нещо, като абсолютната квантова пулсация на Вселенското битие. Всъщност тя определя базовия ритъмът на неговата еволюция. Или по друг начин казаноооо… - отново се чеша някъде и то пак където не ме сърби, но тутакси отново ми щуква нещо и продължавам, сменяйки природо-матемтическата стилистика с литературо поетичен стил – Времето на Планк е сърцето на сингулярната тишина. Или по друг начин казано там, където няма нищо, но във всеки един момент може да се роди всичко. Защото всъщност Времето на Планк това е онова наноскопично късче от гигантически огромната спрямо него секунда, в което късчето Време спуска върху Космическото пространствено платно на Вселената своята миниатюрна материална капка. Естествено с нейните си наноскопични съизмеримости в размер - Дължината на Планк. Та именно по този начин - Планков миг след Планков миг в съчетание с Планкова-капка след Планкова-капка Природата дава неповторимата възможност за свободна изява на великият си дизайнерски талант да твори Материалната Същност на Вселената.
- Опааа… На това изречение май ще му трябват поне три страници. Ама иначе - браво бе Тъпчев! Щото то това си беше направо квантово механична поезия. И в интерес на истина си много, ама много близо до реалността.
- Ти да видиш Умников. Казваш да не ми се нада човек - а!
- Направо си е така! В някой свои хипотези някой по-така авангардни учени твърдят, че всъщност за всяка времева единица на Планк Вселената се разширява с една Дължина на Планк.
- Ехаа… Това вече наистина е интересно! И какво може да следва от това?! А Многознаев ?– питам наистина учудено аз.
- Например, че Реалното Настояще всъщност се състои от един единствен отрязък от Време на Планк. Което пък от своя страна означава, че в края на този наноскопично миниатюр, явяващ се времеви отрязък с около 10 на 43 степен по-малък от Секундата, самите събитията които той е отразил от Настоящето се насочват към следващ подобен отрязък от 10 на 43 степен от секундата, който все още е негово Бъдеще.
- Как, как, как!? Да не би да искащ да кажеш, че всичко преди тази времева наноскопичност от 10 на 43 степен от секундата вече се явява Минало? Това ли ми казваш!? А Умников?!
- Да Тъпчев! Но понеже, обаче и защото ние хората нямаме необходимите физически осезания да регистрираме толкова миниатюрни времеви отрязъци се оказва, че понеже Времето на Планк е по нечовешки му малко ние по никакъв начин не можем да го забележим.
- Ахаа… И сега с това ти умни Знайко Многознаев да не би да искаш да ми намекнеш, как именно поради тези причини имаме чисто човешкото усещане, че потокът от Време е непрекъснат. А не че се движи скокообразно от времеви квант на времеви квант.
- Точно така Тъпчев.
- Ахаа… А значи ли, че това е причината в разговорния език да използваме фразата „Времето тече“
- Може и така да е Тъпчев. Но наистина на практика никой не се замисля, как в реалността всъщност Времето прескача от една Време-квант-частичка на Планк в друга Време-квант-частичка на Планкот. Всички го виждат като флуид който тече. А сега ти Тъпчо Безумски, нещо за Енергията на Планк ще ми кажеш ли?
- Да Знайко Умников! Ще кажа, как там нещата неочаквано за мен се оказаха на едно дълбоко непознато и много странно поле за разсъждения. Което от своя страна обаче породи силни пориви на любознателност.
- Опааа! Пак словесни еквилибристики от сложно философско естество! Е и! Какво си ме зяпнал! Раздувай квантовия балона!
- Тук съм си записал, че в компактната формула - Енергията на Планк е равна на Корен квадратен от Константата на Планк умножена по Скоростта на светлината на квадрат. Като съответно двете са разделени на две Пи по Гравитационната Константата. Което като резултат излиза, че Енергията на Планк е равна на 1.96×10 на 9 степан (J) Джаула. Което обаче ако съм честен ме шокира кажи речи на куб.
- Опаа… И какво пък чак толкова има за шокиране? – хили ми се мазно Фил.
- Първото което ми прави впечатление е, че ако Константата на Планк, Времето и Дължината на Планк са смислово възможно най-малките градивни размери във Вселената, то Енергията на Планк е направо титанична като големина.
- Опаа… Ти да видиш с какви прозрения за случващото се във Вселената се е сблъскал Тъпчо! Но пък да! Похвално е, че си ги забелязал тези неща. Добре де! Това за титаничността беше първото! А второто кое е?
- Второто е, че ровейки се из нета открих, как Енергията на Планк може да бъде изведена по два пътя. Единия е от Времето на Планк. А другия е чрез Дължината на Планк.
- И?
- Какво и! Това направо ме втрещи.
- И защо?
- Я не се прави на хъмпи! Как така защо?! Защото се оказва, че от възможно най-малките смислови единици във Вселената се извежда едва ли не най-грамаданската константа в квантовата физика.
– Е и?
– Е и! Е и - понеже ми стана любопитно, ползвайки услугите на нета я разложих на съставните и компоненти.
- И какво?
- Е! Как какво?! Оказа се, че от тук изникна и третото много интересно нещо.
- Опаа! Наш Тъпчо проявява изследователски дух в квантовата физика. Браво! Ами дай тогава да видим накъде са ти се завъртели записките за третото интересно.
- Завъртяха се на там, че след като разложих формулата на компоненти се получи - корен квадратен от Скоростта на светлината на пета степен върху Гравитационната Константа умножено по единица върху два пъти Пи, съответно умножено по енергията на един фотон, разделена на неговата честота.
– И!?
- И! И! И - ако за по-така начинаещи като мен всяко алгебрично действие във формулата го заградим в скобички, то тогава виждаме нещо много интересно!
- И то е?
- И то е че във формула за Енергията на Планк си имаме: Гравитационна Компонента, Пространствена Компонента и Енергийна Компонента.
- Така си е! Иии…
- Какво и?
- Ама защо ме гледаш така тъпо българино? – пак ми се хили мазно Фил.
- Не е тъпо, а изпитателно!
- Е и! Какво толкова има за изпитване тук?
- Ами това, че в нито един от поставените в скобички изрази, Времето не се съдържа като независима величина. Таа.. Точно това е третото което страшно много ме озадачи.
- И как пък така точно това те озадачи!? – отново ми се хили под сурдинка Многознаев.
- Умников! Казах ти! Не ми се прави на хъмпи. В тези уравнения няма ни“ t“, нито пък „Δt“.
- Е и?! – пак ми мазничи той.
- Фил какво си ми заиикал. Искам да кажа, как няма ни „време за протичане“, нито пък каквато и да е формааа… Ммм… Хайде да я наречем форма или величина на „продължителност“.
- Ами Тъпчо Тъпчев всичко е много тъпо. Но явно ти си сумарно много по-тъп от всички формули които изброи и то и по отделно и на куп..
- Умников това, че съм тъп го знаем още от онова време когато гонихме жаби по гьоловете. Дай нещо ново. И то по въпроса!
- Ами мисли бе Тъпчев. От явно по-явно е, че в която и да е формула да надникнеш, за да възниква време е необходимо да има някакво движение. Или казано за тъпчовци като теб трябва да е налице пространствена промяна. А тук си имаме работа с чиста енергия.
- Стига бе Знайко! Не ме сгъвай на три по петнайсет! Това не може да е аргумент.
- Опааа… Що пък да не може?!
- Е! Що, че що! Щот‘ всичко в мен де е интуиция крещи, че не може!
- Бреййй… Много пък ти е креслива интуицията бе Тъпчев…
- Такава си ми е! И хич не ми се офлянквай, ами дай извади някое по-така рошаво аргумент-зайче от ръкавите на знанието си!
- Колко му е! Първо обаче ми кажи на тази огромна кухина в тази празната глава как изобщо и хрумна да търси време в Енергията на Планк?
- И аз не знам! Може би чиста интуиция!
- Ако вместо интуитивни измишльотини ми кажеш нещо що годе логично… Иии… Тутакси ти вадя един дългоух рошляк – прави се на сериозен Фил, но аз буквално с кожата си усещам, как всъщност той подмолно ми се подиграва.
- Ами как да ти кажааа… - проточвам думата, печелейки време, в което обаче успявам да се сетя, за нещо по-така конкретно около мотивите си и продължавам - Тръгнах по логиката, че след като Константата на Планк се измерва в Джаули за Секунда, а и участва във Формулата за Енергията на Планк, то според мен беше логично и Енергията на Планк да се измерва в Джаул за Секунда.
- Донякъде логиката е добра! И!? Какво стана след като тази ти логика те близна по челото?
- Ами нали вече ти казах! Открих, че във формулата за Енергията на Планк Времето никъде не участва изрично. Още по-малко пък явно. В смисъл – има го! Но не като динамика. Аа само като пропорция или съотношение.
- Така! Така! И това времелипсие ще рече какво?
- Че няма как енергията от тази константа да бъде измервана в Джаул за Секунда. И ето! Тя си се измерва само в Джаули. Което разбира се много ме обърква. И на финала не знам какво да си мисля?
- Ами преди да стигнеш до финала, като за начало си помисли, че Планковата енергия описва едни дискретни точки в пределната реалност. В които точки или където например времето вече не може да бъде динамично измерим фактор.
- Боже Фил не ме обърквай и ти допълнително. Ако едно време не може да бъде измерим фактор за какво ни е то тогава!? Да не би да ни трябва баба Гица да си закопчава с него кюлотите на простора!?
- Опаа… Май се опитваш да ме имитираш – а Тъпчев?
- С какъвто се събереш такъв ставаш. И спри да ме баламосваш, ами ми кажи това което те питам!
- Ами помисли де Тъпчо.
- Вече пети път ти казвам, че мислих и нищо не измислих!
- Добре! Тогава ми напиши формулите за Времето и Разстоянието на Планк една до друга.
- Константата за Разстояние е равна на Корен квадратен от Аш Бар или константата на Дирак по Гравитационната константа върху Скоростта на светлината на трета степен. А Константата за Време е равна на Корен квадратен от константата Аш Бар или константата на Дирак по Гравитационната константа, върху скоростта на светлината на пета степен.
- И какво ти прави впечатление?
- Нищо!
- Е! То е защото си Тъпичък. Я пак опитай! Ама се вгледай по-така внимателно!
- Вглеждам се!
- Е! Има ли нещо странно, което да ти прави впечатление?
- Ами сега като ме питаш виждам и така като ги гледам написани една до друга, виждам че формулите са абсолютно еднакви.
- Топло! Топло!
- Нооо…
- Давай, давай по топлото де!
- Да! Всъщност единствената разлика е, че при Константа за Дължина Скоростта на Светлината е на Трета степен А при Константата за Време Скоростта на Светлината е на пета степен.
- Бинго на куб! И това какво ти говори?
- Нищо!
- Лошо Тпчев много лошо! Добре де - я пак помисли! Ама този път не по математически ами по философски! Щото там си по-добър!
- Амии… Не, не, не! Аз това вече си го мислих но то е повече и от абсурдно!
- Нищо де! кажи си го!
- Че ако увеличаваме степента на скоростта на светлината, то Разстоянието не знайно как, но то се Превръща във Време. И обратното. Образно казано ако намаляваме скоростта със степени кратни на скоростта на светлината то Времето явно се преобразува или превръща в Разстояние.
- Бинго на пета степен! И как ще ти се струва сега ситуацията, в която заменим понятията Дължина или Разстояние с понятието Пространство? Какво ще се получи като философска сказака – тогава? – смее се Многознаев и ми маха с показалец – И не ме гледай толкова тъпо Българино!
- Амиии… Боже Фил! Не ме тормози с тези абсурди! Излиза, че ако по някакъв начин ускорим едно Пространство до пета степен скоростта на светлината то това Пространство се превръща във Време.
- Пак Бинго! А ако правим обратното.
- Ами при обратното… Или ако образно казано ако едно Време му намалим скоростта от Пета степен до степен Трета на скоростта на светлината то се превръща в Пространство. Боже! Не, не, не! Това е пълен абсурдистан като съждение. С две думи – шантава работа!
- Правилно! От гледната точка на нормалното човешко мислене много от нещата в Квантовата механика са шантави. Но всъщност тези двете формули за Време и Дължина на Планк са най-яркото математическо доказателство на идеята за бинарни континуум Пространство и Време. Защото ако се замислиш Електричество и Магнетизма също са бинарен континуум. Защото на всякъде където има електричество има магнитно поле. И на всякъде където има магнитно поле може да се индуцира електричество. Поради което при определени условия електричеството преминава в мегнетизъм и обратно. А щом при единия бинарен континуум Електричество и Магнетизъм имаме такова преливане или преминаване от едно в друго защото същият този процес на преливане от един бинар в друг бинар да не бъде възможен и за другия бинарен континуум. Каквито например са Времето и Пространството.
- По принцип е така! Правилата на причинно следствени връзки трябва да са еднотипни за всички еднотипни системи. Но тук ме обърква факта, че безспорно можем да ускорим пространство. Защото всеки един предмет е част от пространството. Но как ще стане това с ускоряването или забавянето на времето. Ето това не мога да си обясня. И вече ми звучи шантаво. И май ми идва малко в повече.
- Ами то си казано в теорията на относителността на Айнщайн. Гравитацията забавя времето. Големите ускорения също. Това е единия начин Второ във всяко пространство има и време. Което ще рече, че ако ускорим дадено пространство това значи, че ускоряваме и времето в това пространство. И обратното ако по някакъв начин увеличим гравитацията на един обект забавяме времето му. Ето! Нали образно казват. че времето е пари и обратното. Ако вземем една монета то в метала от който тя е направена той се явява част от материалното пространство. При това със строго определено време за полуразпад. И ако вземем и ускорим тази монета до скорост няколко пъти над скоростта на светлината да речем до пета степен то металът буквално ще изчезне. А това което ще остане като активна следа или действаща компонентата ще бъде запечатаното в нея време определящо нейният физически полуразпад. И после ако намалим скоростта по тази си следа и този отпечатък монетата пак ще се материализира.
- Ето това май не мога да си го представя.
- Е защо де. Ще бъде нещо като това вода която се изпарява бавно при стайна температура. И да водата я виждаме но изпаренията ако са бавни не се виждат. Това което виждаш е че водата изчезва. Но ако охладим помещението изпарилата се вода ще се кондезира по хладните повърхности. Или горе долу си представи, как времето също както материята ( пространството) има агрегатни състояния. И че при времето факторът, който му променя агрегатното състояние не е температурата а скоростта на светлината кратна съответно на трета и на пета степен.
- Боже мили! Време с четири различни агрегатни състояния при това превръщащо се в пространство и обратно! Боже! Какво доживях да чуя! Боже!
- Боже не Боже щом го има в математически модел и щом бива доказано експериментално значиии – значи може! Свиквай! Предполагам ще има още не едно или две шантави неща. Особено докато си обясняваме твоите шантави твърдения, според които ти уж си комуникираш с Екзопланетарни дводйници на разстояния от тридесет хиляди светлинни години в реално време. Така че давай да се движим нататък!
- Амиии… Добре – отговарям аз и започвам да се чеша там където не ме сърби и почти промрънквам - Ох! Сега като изрекох тези последните думи и ме хвана страх каква ли друга чудесия може да се пръкне от тези шашовите Формули – при което Фил ме секва:
- Добре де! Като не можеш да мислиш по математически или физически, защо не се опиташ пак по философски, или по поетично му да си го изведеш както там с преливането или разтварянето на пространството във времето.
- Да бе! Да не би да ми намекваш, че при точките наситени до нива на Планкова енергия Времето се явява нещо като фоново условие, разтворено в коктейл от вълново пространство породено от флирта между триото Електрон, Фотон и Гравитон
- Опааа… Коктейл от трио вълни – отново много поетично! Браво Тъпчев. По-скоро обаче може да се твърди, че титаничния граничен мащаб зададен от Планковата енергия се явява пределно осезаема за човека и човешката техниката мерна единица на горната граница на реалността. След която вече квантовите колебания и гравитацията се сливат в аморфно безвремие.
- Май, май! Нещо такова аз си помислих амааа – да де! Малко по по-друг начин!
- Добре Тъпчев! Запомни го това за преминаването на времето в пространство и обратно. Защото това е базово съждение. И то ще ти трябва и за в бъдеще! Както и запомни, че приятелчетата от твоето трио Фотонът, Гравитонът и Електронът на практика са квантови обекти без собствена времева динамика.
- Как, как! Умников я кажи! Какво ще рече това – собствена времева динамика?
- Фотонът Тъпчо няма маса. Няма и период на полуразпад. И се движи по така наречената вълнова геодезия. Електронът от своя страна има маса и е много стабилен. Но и при него до ден днешен не е ненаблюдаван период на полуразпад. Което ще рече, че в самата му същност има нещо като „вградена симетрия“ позволяваща му да се носи над Времето. Гравитонът - ако изобщо съществува - също би бил без маса. И разбира се образно казано и той няма собствено погребално време.
- Искаш да кажеш, че няма период на полуразпад ли?
- Точно така. Но при него има и още някой специфични параметри но за тях по-нататък.
- Пак ли нещо дето няма да мога да го сдъвча от първи път!
- Може да се каже да. Според мен той се движи със скорост пет пъти по висока от скоростта на светлината. Той единствен от елементарните частици има характеристики близки до идеално твърдото и идеално черното тяло. И всъщност класическия закон на Релей Джинс касае точно Гравитона. И човекът много правилно е написал формулата. Просто тази формула е валидна единствено и само за Гравитона. И да спрямо енергиите в нашата Вселена енергията на Гравитона клони към безкрайност. И да Гравитонът е единствената частица притежава капацитети съизмерими с Енергията на Планк. И всичките тези негови характеристики на практика го правят неоткриваем за нашите уреди.
- Браво Умников. Много абсурдна но и много авангарда хипотеза. Все таки ще ми трябва време да я обмисля. Но почти веднагически ми изниква един въпрос. Мога ли да го задам?
- Да разбира се! Стига да не е много тъп.
- Ами не знам как ще го оцениш. Но ми се ще да те попитам и защо му е на Гравитона всичката тази скорост и тази титанчна енергия клоняща към безкрай.
- Защото той се явява кореспондентна частица не само в рамкета на нашата Вселена!
- Ами и за къде още!?
- Чрез него се осъществява информационен обмен межди различните по форма големина и структура други Вселени.
- Аха! Ясно! Е! Има някаква логика – да! Ама ако се върна в моите по така тривиални формати на мислене значи Умников ти казваш че Фотонът Електронът и Гравитонът се явяват безсмъртната тройка ала Дънкан Маклауд сред елементарните частици…
- Ехааа… Пак поезия – този път обаче филмова. Но да, да! Така си е. Или по-простичко казано частиците, които не носят време в себе си не се и разпадат.
- Което ги прави вечни ли?
- Разбира се! Освен ако не катастрофират с някоя друга частица. Но то и друг път сме говорили по темата. И съм сигурен, че знаеш дефиницията за вечност на Енергията.
- Да, да! Още от девети клас. Веднъж получена или създадена енергията не се губи. Само преминава от един вид в друг.
- Точно! Всъщност именно тази безвременност в Планковата енергия дава основание на някой учени да градят хипотези за енергийната вечност на Вселената.
В този момент на вратата се чука и жените влязат при нас. Обладаната от неканеното съзнание на Церберката имаше съвсем друг вид. Личеше си, че е вече нищо не я тормози. Майка и се опита да ми целува ръка, но аз бях даже рязък:
- Моля ви изправете се! Не бива така. Аз не съм поп или митрополия. Това мога това правя.
Младата жена обаче използва момента, хвърли се на врата ми и започна да ме целува като за световно. Едвам се измъкнах от прегръдките и. После ми се извини за мръсотиите, които ми е направила в хола. След което се разплака. Майка и я последва.
И понеже ситуацията стана много размекваща ги каня при нас на масата. Сипвам и на тях по едно малко коняче. И точно обяснявах какво трябва да направят за да се възстанови жената по-бързо. Силицйко нададе глас:
„ Аз съм готов с превода. Само кажи и започвам.“
- Задръж за малко. Сега ще питам едни хора и тогава ще ти кажа – намесвам се аз и поглеждам към жените, казвам им какво сме направили и питам – Искате ли да чуете превода и анализа му.
- О! Разбира се! - на мига отговаря страдалката – В края на втори курс съм магистратура Езикознание. На мен ми е изключително любопитно. Защото преди да ми се случи това бях на три месечна изследователска практика в Тунис. А и за малко в Алжир. Но след всичко което ви сътворих като мръсотия днес не ми беше удобно да помоля за повече информация. Мамо нали не бързаме за никъде?
- Аз лично имам цялото време на света. Стига господата и те да разполагат с такова.
- Няма проблем - отговарям аз – На мен ми е свободно. Искам само да кажа на дамите, че ние двамата се обръщаме един към друг малко по-особено. Той е Знайко Многознаев Умников а аз съм Тъпчо Тъпчев Безумски.
- Ааа… И ние в родата нашето момче си го познаваме многознаещ така, че няма проблем.
- Добре! Ами значи Умников пускай си интелкетуалния шерпа да дърдори.
- Ванка Силициев давай превода. И да си знаеш, че тук таме ще те прекъсваме за уточнение.
„ Давам! Като за начало бяха употребени много нецензорни изрази, които правилата не ми позволяват да ги вокзлизирам“
- Ванка да не искаш да кажеш, че това нещо което караше дамата да грачи и гъргори всъщност е псувала моя приятел?
„ О да! И то както се казва на български „Псува по каруцарски!“
- А имаш ли представа защо!?
„ Първо защото твоя приятел и нарушава спокойствието. А тя не допускала току така да и се бъркат в делата. Твърди че се е прикачила към това момиче, възприемайки случващото се като своя царска земна мисия. И то още от времето когато е била жива. А като трето, но в никакъв случай не и на последно място защото някой я нарича Берберка.“
- Охо! Царска особа е бил значи! Ама съзнанието не е ли било на жена Берберка? – питам аз.
„ Не мога да анализирам, какво има предвид гласът изричащ думите„ Е съзнанието не е ли било на жена Берберка“, но мога със сигурност да заявя, че дрезгавият женски глас от записа твърди, че е амазигт. е съзнание със царско потекло от племето на Масилиите. Казвала се е… Тук вече не мога да съм сигурен… Защото дрезгавината ми пречи да съм конкретен. Но съм сигурен че е била дъщеря на жена с име нещо средно между Ферандел, Фаерниел или Фъринел…“ – колебае се Ванката, но тутакси потърпевшата страдалка го прекъсва:
- Чичо може ли да кажа нещо?
- Да душице! Ванка спри и изчакай да ти дам думата!
„Разбрано! Спирам и чакам да ми бъде дадена думата да продължа!“
- Амааа! Товаа… Името де! Да не би да е Фериел? – пита доста повече от възклицателно страдалката.
- Ванка какво ще кажеш за тази Фериел подсказа от страна на младата дама?
„Благодаря на младата дама. Веднага на четири различни оборота прослушах още осем пъти записа. И мога категорично да кажа, че дрезгавия глас се представя като дъщерята на жена с име Фериел. Което… “ – но още преди да започне с втората дума страдалката се хваща за главата и отново възкликва:
- Боже мили! Наистина не мога да повярвам, че всичкото това ми се случва? – при което Фил Умников в строг заповеден тон отсича:
- Ванка спри и изчакай да ти дам думата! – при което Ванката чинно повтаря:
„ Разбрано! Спирам и чакам да ми бъде дадена думата да продължа!“
- Кажи сега душице, какво му е толкова на това име, че да чак пък работата да е за Боже мили?!
- Чичо има такава жена. И наистина е кралска персона в Царство Нумидия. От трети век преди Христа е. И да името и е Фериел. Но тя не е много популярна. Защотоооо… Ох чакайте, че много се развълнувах! Ох!
- Спокойно де никой не ни гони! Поеми си въздух и продължи!
- Ох! Наистина много се смутих от това което току що чух. Извинете а може ли да ползвам тоалетната.
- Да разбира се! По коридора втората врата в дясно!
- Благодаря! Веднага се връщам!
- Няма проблем! Спокойно душице! – казва Знайко, изпращайки с поглед младата дама и след като тя излиза ме поглежда укорително – Тъпчо да не би да прекаляваме с тези диалози. Да не направим някоя беля на момичето – ей!?
- Нищо подобно. Точно сега тези разговори особено по теми, в които тя е силна и действат много добре.
- И как по-точно се случва това?
- Да! От една страна я уморяват! Но от друга я разтоварват. При това най-вече от емоционалното напрежение породено от процедурата. Аз и за това съвсем умишлено се опитвам да разводнявам разговора макар и не всичко от казаното от нея да ме интересува. Ако сега веднага се прибере има опасност да или да изпадне в хистерична криза, или заспи за къде дванадесет часа.
- Ти пък как разбра?
- Най-малко по този предполагам силен диуретичен позив.
- Добре! Ама да не се претовари?
- Споко Фил! Няма такава опасност. Просто трябва да я поддържаме будна някой и друг час, докато енергийната и система се саморегулира след откачането на блуждаещото съзнание от нея. И щом енергетиката и се синхронизира тя ще се успокои. И ще видиш! Усети ли, че умората и идва в повечко, сама ще си каже. Ще видиш. Или ще помоли да отиде оттатък и да си полегне… Или ще поиска да си тръгне.
- И си сигурен?!
- Е! Аз да не би за първи път да отакчам Блуждаещо съзнание от пациент – нали?
- Ми Тъпчев аз как мога да знам! До сега за такава болежка не сме си говорили!
- Добре! Добре! Ай Фил тихо сега, че тя се връща – а то момичето си личи че се е освежило но и е любопитно защото още от вратата пита.
- Че до къде бях стигнала? – питата стрдалката още от вратата.
- До жена с име Фе… Феее… Фе…
- Фериел!?
- Да!
- Та така! Историографите от онова време са предпочитали да следят и отбелязват повече делата на мъжете. Фериел е била дъщеря на цар Гала. И сестра на принц Масиниса. Който след смъртта на баща си Гала го наследява на царския престол. Но пък ако съзнанието на младата принцеса, явяваща се племенничка на Масиниса се е било прикачило към мен – Боже не знам какво да си мисля.
- Защо де!? Коя е пък тази Масиниса?
- Не коя, а кой бе Умников. Ти изобщо слушаш ли какво казва момичето…
- Миии… То аз нея ли да слушам тебе ли да гледам…
- И какво ша ма гледаш! Да не би брак да искаш да ми предлагаш. Ай стегни се! Тази Фериел е сестра Масиниса и се явява нещо като принцеса. Което ще рече, че ако това Блуждаещо съзнание е на дъщеря и, то и тя също е принцеса.
- Трай сега и ти бе Тъпчев! Малко много бърза ми дойде информацията. Ще вляза в час – но виждайки смутения поглед на племеничката си и казва - Не ни обръщай внимание душице, ние от малки така си се драчим. Така че - продължавай си сказката!
- Като първо явно тези хора са били от племето на Массилиите. Което вече е още по-обидно да наричаш Массилия Бербер!
- И с какво пък са толкова специални тези массилии?
- Според някои мои колеги езиковеди, името идва от древен Амазигтски корен, и е свързан с „Мас“, което е равно на Човек и/или Мъж. Следва „Асил“ е равно или близко до „Благороден“ или „Чист“ най-вероятно се има предвид пречистен душевно или духовно. И накрая „Или“, което е тъждествено с корена на „Племе“ и/или „Род“. Така че обобщеното значение на думата Массилии смислово на български би могло да се преведе, като „Род от Благородни хора“ или „Синове и дъщери на честта“ Колкото до самия цар Масиниса, както вече казах той наследявайки баща си Гала и става обединител на Източна и Западна Нумидия! Царува от 202 преди новата ера - до 148 година преди Христа. Или това е две години преди падането на Картаген. Та така. Боже! Но това, което научавам сега наистина е голяма изненада. И като се има предвид колко съм чела по темата! Боже! Точно принцеса на Нумидия да ми се лепне именно на мен! Боже!
- Опааа – възкликва театрално Фил, явно опитвайки се да тушира емоциите на племенничката си и поглеждайки ме продължава – Я какви ги знаело нашето момиче. Браво бе душице. А не искаш ли вече да чуем какво ще каже Ванката като превод?
- О да! При тези обстоятелства на всяка цена!
- Ванка продължи си мисълта моето момче!
„ Продължавам! Женския глас казва, че братът на майка и е управлявал петдесет години Нумидия. И че тя като един вид член и до някъде наследница на царското семейство и внучка на Гала е получила достойно образование. И освен амазигтски знае финикийски и латински. А това, че по ред стечение на съдбовните желания е била наказана… И това, че лицето и е било обезобразено… След което е била принудена да стане цербер към колизеума в Шътъпшър… Това съвсем не означава, че ще търпи някакъв си никаквец без каквато и да било царска титла да я нарича Берберка. И тук дрезгавият женски глас препоръчва този мъж който я притеснява да се обръща с думата берберка към майка се, към сестра си и към баба си!“
- Ванка спри за малко. Изчакай да ти кажа кога да продължиш !
„Разбрано! Спирам и изчаквам сигнал за продължение“
- Леле Тъпчев! Това Блуждаещото царско Съзнание бая яд ти е набрало – клати угрижено глава Знайко, но после ме поглежда с укор и добавя - Ама брат то така както те гледах ти направо си го изпроси. Даже по едно време малко на ала словесно садо мазо започна да мяза свалката… Пък то тя може да е била вярна булка. Ааа… Не някоя парясница…
- Чичо мога ли да поясня нещо!? – прекъсва го племенничката страдалка.
- Разбира се душице!
- Както вече казах тя определено има основание да се сърди! Амазигтите наистина са коренното население на МАГРЕБ зоната. А вече има много сериозни предположения, как те преди около осем или седем хиляди години са тръгнали някъде от тук…
- И къде това от тук душице?! – прави театрално недоумяваща гримаса Фил.
- От балканите. Днешна България, Сърбия, Северна Македония, Румъния или Хърватия. И после през Алпите и Пиринеите, пресичайки Гибралтар са се заселили в МАГРЕБ
- Опааа… Доста голяма разходчица са си направили тези си някои… И тук имам въпросчета! Може ли душице!
- Да разбира се чичо!
- Благодаря мила. Та първо - кои по-точно са тези „Те“. И второ МАГРЕБ какво ще рече?
- Тези „Те“ се предполага, че са представители на така наречената Дунавска Цивилизация. Или така квалифицираната от западните историографи Винч Култура. А МАГРЕБ това са Тунис, Алжир, Мароко и отчасти Либия.
- И казваш тези от тук са отскочили ей така за разнообразие до северна Африка преди къде минимум от седем хиляди години.
- Да! Ааа… Не, не! Не е станало ей тъй без нищо! Предполага се, че е станало след мощно земетресение, в вследствие на което Мраморно море е започнало да прелива солена вода в Черно море.
- Опааа… Това ми звучи нещо като на потоп… А още и как не е било много скоро…
- Така е! Амазигтите знаят, че са много много древна нация. За това и не харесват да ги наричат бербери. Понеже… Ами… Римляните са я употребявали като обидно етенонарицателно - в смисъл на неграмотен варварин. А това категорично не е вярно.
- Кое от всичкото много казано не е вярно?
- Че са неграмотни варвари.
- Охо! И къде са карали магистратурите?
- Чичооо… Недей и ти сега като римляните. Амазигтите са имали прото-писменост хиляда и двеста години преди Христа. А понеже те като етнос са силно разпръснатите из региона на МАГРЕБ, то и езикът и писмеността им са еволюирали с различна скорост. При това в много богато разнообразие от диалектни форми и кодификации. Но така или иначе около Пети век преди Христа всички племена вече имат почти единна писменост. Наричат я Тифинаг. А в края на Четвърти началото на Трети век писмеността им е стабилно и изцяло утвърдена. Даже днес се води официална в Мароко и Алжир. А в Тунис тамошните Амазигти наследници на Массилиите се борят за това чрез НПО организации.
- Стига бе! Ама това хиляда и двеста години преди Христа за протописменост и Четвърти век за окончателен графично калиграфски вариант си е едно много ранно прописване… Това ги подрежда дооо…
- Да, да! Като първо до етносите имащи писменост от източната част на Егея – царствата на Троя последвани от Лидия и Кария – между 9 и 6 Век преди Христа. Малко по-късно следвани от островните държавици Тасос, Самотраки, Лесбос, Сантос, Родос. И накрая Атиняните и Римляните установили своите окончателни варианти между 5 и 1 век преди Христа.
- Яяя…
- Дааа! При това без значение кои от изброените от коя и каква протописменост получава своята.
- Ама то има разлика във времената и вида на протописменостите ли?
- О да! Ако говорим за Егея - то това са първите градове държави образували се след падането на Троя 7а. Което трябва да е било около… Или по-точно някъде между 1190 и 1280 година преди Христа. И тези градове пионери са Смирна, Ефес, Милет, в царство Лидия. В едно и със столица и Сарди, създадена между 80 и 100 години след разрухата на Троя. Всъщност именно там са открити първите петроглифни модели на графеми почти еднотипни с тези, които днес абсолютно исторически необосновано масово в цял свят наричат Гръцки. А тези изобличаващи несъстоятелните теории артефакти са по-конкретно в град Сарди и Смирна ( днешен Измир – Турция). Където има гравирани върху камък, писмени знаци са датирани на 9 и 8 век преди Христа, които имат много силна прилика с буквите – графемите както вече казах необосновано обявявани по цял свят за гръцки.
- И защо пък да е необосновано да ги наричат Гръцки? – отново театралничи Фил явно, следвайки указанията прави опит да разводнява разговора.
- Защото на мястото където е възникнала и се намира днешна Атина през 9 - 8 век преди Христа е било поляна. Всъщност както езика така и писмеността от Милет, Смирна, Ефес, Хликарнас и Сради я заимстват Ахейците построили първите градове държави на Пелопонес. Имам предвид след тъмния период между 11 и 7 век преди Христа. И тези градове са Магера и Коринт. Между другото всички източно егейски градове държави, както от материка, така и по островите са имали егейско Лингва Франка. И така въпреки, че не са имали общи генетични, народно психологически и културно административни тъждествености в името на търговията са се разбирали по между си. Колкото до Данайците, които може да се предположи, че са дошли от Етиопия. И които нарекли себе си Елини - те пристигат на Пелопонес едва през края на 7 век преди Христа. И съответно като млад и агресивен етнос най-безцеремонно вземат вече утвърдения Лингва Франка като език. Съответно и разработената и наложилата се вече от кажи три века в Егея писменост наготово. Като Атиняни на първо заимстват най-вече от Магера и Коринт. И причината е простичка. Двата града и Мегара, и Коринт се намират на около сто и петдесет километра от Атина. Та като говорим за Атина и Атиняните, там на практика чак Четвърти век преди Христа Евклид обръща нещата. Ама не математика, а един друг дето се е занимавал с политика. Че всъщност той заменя така наречената Дорийската писменост от Магера и Коринт както като посоката на писане от дясно на ляво, така и като клиграфия в съответствие с новоегейската. Така че Егейските наречия са си Егейска Лингва Фрнака. А не някакъв си измислен Атинянски Елински за който си фантазират някой съвременни историографи. А още по-малко пък древно гръцки език, както вече споменах, че напълно необосновано се тиражира по цял свят.
- Ясно! А при римляните как стоят нещата?
- Там старта на Латиницата става горе долу по същото време. В смисъл между 5 и 1 Век преди Христа. Всъщност тяхната история започва с това, че около 12 век преди Христа част от елита на разрушения Троя 7а най-вероятно с остатъците от флотилията си бяга на запад. Дебаркира и се установява в оскъдно населената към онзи период пущинаци, на които дават името Лацио. Които се намират в днешна Италия. Където съответно основават Етрурия. И наричат себе си Етруси. Всъщност Етрусите са си почти чистокръвни траки – мизи. И именно те са създателите или първоносителите на Латиницата. Римляните, които по принцип произлизат от Етрусите си присвояват базата на Латиницата – Примерно има около 15 графеми с доста голямо сходство между азбуката на Етрусите и Латиницата в нейния краен вариант от 1 век, когато тя става държавен официоз. Така че след като старта на Тифинаг като протописменост е от хиляда и двеста години преди Христа и е утвърдена писменост в края на 4 век преди Христааа … Става ясно, как Амазигтите не само не са варвари… Ноооо… И още е доказано, как те са били грамотни много преди всички изброени дотук. И най-вече преди всички онези, имащи високомерието да се представят едва ли не като единствените велики нации дали нам какво си на света.
- Брех! Ти да видиш тези ми ти амазигти и туареги колко били напред с материала по писане и четене – чеша се по носа аз.
- Брех я! И брех не брех, ама ти видя ли Тъпчев какви ги забърка сега с тези ти твои опити за груби свалки на Блуждаещите съзнания от древността, които на практика се оказаха по-ранно ограмотени от теб.
- Браво Тъпчев ти си уникален преписвач. Сега следва да ми представиш подобни кратки реферати и по темите за Дължината на Планк, за Времето на Планк и за Енергията на Планк.
- Да, да! Имам ги и тях! Даже много подробни. И то с всичките им там сложно ексцентрични формули. Но пък си мисля Умников, как тук е момента да те попитам нещо. Нали може?
- Питай си.
- Не беше ли редно първо да говоря за Дължината, за Времето на Планк и още и за Енергията на Планк, а чак после за Константа? Защото е всеизвестно, че въпросният учен, занимавайки се с Ултравиолетовата катастрофа на породена от класическия закон на Релей Джинс изначално е извел уравненията за Дължината за Времето и Енергията на Планк? И чак после през Ноември месец на 1900 година у него узрява идеята за легендарната му формула E = h·f, описваща енергията на фотон в зависимост от неговата честота.
- Еее… Ама то нали си ми тъпичък… Чее… Исках да видя, как се справяш с дедуктивния подход. Най-вече при странностите, възникнали при така наречените реверсивни открития в науката.
- Реверсивни открития ли?
- Ами да! Когато гениалните учени като Макс Планк първо откриват и разработват следствието, а къде година по-късно доказват и извеждат причините. Обачеее… От твоите сказки разбрах, как Айнщайн и дьо Бройл са получили Наобелови награди, умувайки над откритията на Планк. Но така и не ми стана ясно самият Планк получил ли е нещо?
- Ахаа… И после аз съм бил гадняр – а? Добре де - пропуснах. През 1919 година Макс Планк получава Нобел по физика за открития и формулираният от него закон за квантуване на енергията.
- Добре Тъпчев! Така вече съм съгласен. Дай сега за другите две велики открития на Планк. От къде започваш?
- От Дължината на Планк.
- Добре - давай!
- Най-удивителното при Макс Планк e, че самият той приживе така и не успява да осъзнае дълбоките последици от своето откритие.
- Ти да видиш! – хили се мазно Фил и добавя авторитетно – И какво?!
- Ами чисто алегорично погледнато той се явява нещо като революционер напук на самия себе си.
- И защо? – гледа ме лукаво Знайко.
- Защото всъщност според самият него въвеждането на квантите не e нищо повече от математически тpиĸ използван при решаването на проблема c излъчването на Идеално Черното Тяло. Колкото до Дължината на Планк (ℓₚ), тя също както и самата Константа на Планк е неповторимо по същината си базова единица за дължина.
- Неповторима казваш?
- Да Многознаев! Казвам това защото всъщност в оригиналната формула от 1899 година влизат Константа на Планк „h”, Гравитационната Константа „G”, Скоростта на Светлината “C” и числото Пи – 3,14. Което ще рече че е създадена чрез невероятната физико-математическа комбинация от три основополагащи физични константи и едно Ирационално число.
- Добре Тъпчо Тъпчев – Добре! Ая сега ми доразвий тази така щекотлива темата!
- Коя тема?!
- Например как и защо прословутата безкрайна ирационалност на числото Пи се кипри насред триумвирата от трите абсолютно крайни и безапелационно рационални константи - като „h”, „G”, „ C”
- Ами простичко е! – усмихвам се аз, забивам поглед в мобилния, започвайки да чета от записките си - За да изведе уравнение за нещо, което се смята, че има поведение от вълнов характер на Планк му се налага да работи с вълнови процеси наречени осцилации. А още и с техните честоти. В математиката обаче при изчисления от такъв характер задължително се минава през Ойлеровата формула. При това дори величините, които участват в нея, да не се изписва изрично. А това е така защото от своя страна формулата на Леонард Олиер се базира на уравнения за хармоничност при вълните описани в анализите на Фурие. Които пък от своя страна засягат темата, че след като има синусоида това означава, че имаме дъги. А имаме ли дъги съответно имаме и ъглова скорост. Понежее… Азбучната геометрична истина е, че всяка дъга е част от окръжност. И имено поради този букет от съвкупности Ирационалното Пи 3,14 се мъдри между рационалните си посестрими Константите „h”, „G”, „ C”. В последствие в 1930 година оригиналната формула е опростена, чрез въвеждането на Редуцираната Константа на Планк. Или така наречената Константа на Дирак. Но без значение дали говорим за оригинала или за съвременния вариант, според учените това е единственият начин чрез подобна комбинация от константи да се получи величина с размерна характеристика на дължина. Която апропо към момента се явява най-малката размерност, биваща едновременно и теоретично, и практически възможно да бъде измерена.
- Браво Тъпчев! До тук си преписвал брилянтно. Теорията ти е на ниво. Дай ми сега и нещо по-така в цифри и параметри!
- Като нагледен пример може да бъде посочено, че класическият радиус на електрона е приблизително 1.7435 × 10²⁰ пъти по-голям от дължината на Планк. Всъщност това сравнение красноречиво подчертава изключително малките размери на величината „Дължина на Планк“. Казано по народно му тя е около 100 квинтилиона пъти по-малка от класическия радиус на електрона. Което я прави наистина базова граница в нашето разбиране за линейна дължина в пространството и времето. Всъщност „Дължината на Планк“ не е просто число! Геометрично, а и философски погледнато „Дължината на Планк“ е нещо като гранично отправна точка на нашата реалността. А при тази си крайно минимална линейна пространственост на практика „Дължината на Планк“ остава Константно Евклидов екзистенц минимум за разстояние във Вселената.
- Опааа! Браво бе Тъпчев! Нагълтал си се с красиви епитети от физиката. Какво ще рече обаче този Тъпчо-Философски израз Константно Евклидов екзистенц минимум за разстояние?
- Ще речеее… Че образно казано „Дължината на Планк“ не може да бъде квантово-огъната от форсмажорни гравитационни фактори или неистово големи ускорения. Факт който я превръща в абсолютно неделимата „тухла“ на време-пространството. Това от своя страна пък ще рече, че по протежението на тази Планкова дължина Времето тече единствено и само линейно. Съответно, превръщайки я в базово градивна брънка на концептуалният мост между Квантовата механика и Космологията.
- Как, как! Я пак! Щото ти май пак много се отнесе във философията! Я малко по-така по-научно му да се изразиш!
- Добре де Умников! Ето ти го и по друг начин казано. Въпреки че с това определение отиваме при другата константа Времето на Планк. Да го казвам ли?
- Казвай!
- Времевия интервал през който един Фотонът преминава с Триста хиляди метра в секунда по една „Дължината на Планк“, всъщност се нарича „Време на Планк“.
- Ахаа… Така вече е по-друго! И като чисто физико-математически изразено това за Времето на Планк ще рече какво?
- Едно Време на Планк е приблизително 1.855×10 на 43 степен пъти по-малко от една секунда. Което ще рече, че на практика, 1 секунда съдържа в себе си над 10 на 43 степен Планкови времена. Или това прави десет с четиридесет и три нули от зад като бройки.
- Ахаа… Ами Тъпчов ако не разбирам от степенни показатели, как да си го обясня това с тези двуцифрени степенни показатели? – хили ми се ехидно Умников.
- Ооо… Фил! Хич не ми се хили като настъпена от кравешко копито жаба. Ти нали с това се занимаваш. И трябва много добре знаеш, че в България, както и в повечето страни от Европа, използваме дългата система. А там 10 на 6 степен или единица с шест нули от зад се нарича – милион. 10 на {9} степен е милиард. 10 на {12} степен е Трилион. 10 на {15} степен е Квадрилион 10 на {18} степен е Квинтилион. 10 на {21} степен е Секстилион. 10 на {24} степен – септилион. 10 на {42} степен е додекадилион. И 10 на {45} степен е тредекадилион. Което ще рече, как Времето на Планк се явява да е от порядъка на 42 додекалиона и кусур пъти по-малко от една секунда.
- Мдаааа… И няма как да не отбележа, че този твой израз Додекалион и Кусур ми прозвуча някак си твърде строго математически. Та даже и алгебрично префинено. Ама ако аз на свой ред трябва да съм по математически откровен лично на мен онова 10 на {21} степен – сиреч Секстилионът при това най-вече в определени ситуации ми се явява много любим практически термин.
- Имах си аз пък да е по-друг начин! Много отдавна подозирам, че ти си един добре оформен сексо математически маниак.
- Добре, добре! А ти драги Тъпчо Тъпчев Безумски, след като си философо поетико форматиран… Би ли споделил още някое твое лично по-така поетико-философско въжделение…
- За кое?
- Ами например за нещо такова, което да е в състояние да охарактеризира тази брутална разлика между Времето на Планк и по простодушно общо популярната Секунда. А Тъпчев?
- Амиии - да! Погледнато от един по-така философски ъгъл. Амии… - и чешейки се там където не ме сърби правя опит да събера още някоя изкилиферчени думички за да му вляза в тона, но в следващия миг ми хрумва нещичко и продължавам в делови порядък - Мисля, че Времето на Планк е нещо, като абсолютната квантова пулсация на Вселенското битие. Всъщност тя определя базовия ритъмът на неговата еволюция. Или по друг начин казаноооо… - отново се чеша някъде и то пак където не ме сърби, но тутакси отново ми щуква нещо и продължавам, сменяйки природо-матемтическата стилистика с литературо поетичен стил – Времето на Планк е сърцето на сингулярната тишина. Или по друг начин казано там, където няма нищо, но във всеки един момент може да се роди всичко. Защото всъщност Времето на Планк това е онова наноскопично късче от гигантически огромната спрямо него секунда, в което късчето Време спуска върху Космическото пространствено платно на Вселената своята миниатюрна материална капка. Естествено с нейните си наноскопични съизмеримости в размер - Дължината на Планк. Та именно по този начин - Планков миг след Планков миг в съчетание с Планкова-капка след Планкова-капка Природата дава неповторимата възможност за свободна изява на великият си дизайнерски талант да твори Материалната Същност на Вселената.
- Опааа… На това изречение май ще му трябват поне три страници. Ама иначе - браво бе Тъпчев! Щото то това си беше направо квантово механична поезия. И в интерес на истина си много, ама много близо до реалността.
- Ти да видиш Умников. Казваш да не ми се нада човек - а!
- Направо си е така! В някой свои хипотези някой по-така авангардни учени твърдят, че всъщност за всяка времева единица на Планк Вселената се разширява с една Дължина на Планк.
- Ехаа… Това вече наистина е интересно! И какво може да следва от това?! А Многознаев ?– питам наистина учудено аз.
- Например, че Реалното Настояще всъщност се състои от един единствен отрязък от Време на Планк. Което пък от своя страна означава, че в края на този наноскопично миниатюр, явяващ се времеви отрязък с около 10 на 43 степен по-малък от Секундата, самите събитията които той е отразил от Настоящето се насочват към следващ подобен отрязък от 10 на 43 степен от секундата, който все още е негово Бъдеще.
- Как, как, как!? Да не би да искащ да кажеш, че всичко преди тази времева наноскопичност от 10 на 43 степен от секундата вече се явява Минало? Това ли ми казваш!? А Умников?!
- Да Тъпчев! Но понеже, обаче и защото ние хората нямаме необходимите физически осезания да регистрираме толкова миниатюрни времеви отрязъци се оказва, че понеже Времето на Планк е по нечовешки му малко ние по никакъв начин не можем да го забележим.
- Ахаа… И сега с това ти умни Знайко Многознаев да не би да искаш да ми намекнеш, как именно поради тези причини имаме чисто човешкото усещане, че потокът от Време е непрекъснат. А не че се движи скокообразно от времеви квант на времеви квант.
- Точно така Тъпчев.
- Ахаа… А значи ли, че това е причината в разговорния език да използваме фразата „Времето тече“
- Може и така да е Тъпчев. Но наистина на практика никой не се замисля, как в реалността всъщност Времето прескача от една Време-квант-частичка на Планк в друга Време-квант-частичка на Планкот. Всички го виждат като флуид който тече. А сега ти Тъпчо Безумски, нещо за Енергията на Планк ще ми кажеш ли?
- Да Знайко Умников! Ще кажа, как там нещата неочаквано за мен се оказаха на едно дълбоко непознато и много странно поле за разсъждения. Което от своя страна обаче породи силни пориви на любознателност.
- Опааа! Пак словесни еквилибристики от сложно философско естество! Е и! Какво си ме зяпнал! Раздувай квантовия балона!
- Тук съм си записал, че в компактната формула - Енергията на Планк е равна на Корен квадратен от Константата на Планк умножена по Скоростта на светлината на квадрат. Като съответно двете са разделени на две Пи по Гравитационната Константата. Което като резултат излиза, че Енергията на Планк е равна на 1.96×10 на 9 степан (J) Джаула. Което обаче ако съм честен ме шокира кажи речи на куб.
- Опаа… И какво пък чак толкова има за шокиране? – хили ми се мазно Фил.
- Първото което ми прави впечатление е, че ако Константата на Планк, Времето и Дължината на Планк са смислово възможно най-малките градивни размери във Вселената, то Енергията на Планк е направо титанична като големина.
- Опаа… Ти да видиш с какви прозрения за случващото се във Вселената се е сблъскал Тъпчо! Но пък да! Похвално е, че си ги забелязал тези неща. Добре де! Това за титаничността беше първото! А второто кое е?
- Второто е, че ровейки се из нета открих, как Енергията на Планк може да бъде изведена по два пътя. Единия е от Времето на Планк. А другия е чрез Дължината на Планк.
- И?
- Какво и! Това направо ме втрещи.
- И защо?
- Я не се прави на хъмпи! Как така защо?! Защото се оказва, че от възможно най-малките смислови единици във Вселената се извежда едва ли не най-грамаданската константа в квантовата физика.
– Е и?
– Е и! Е и - понеже ми стана любопитно, ползвайки услугите на нета я разложих на съставните и компоненти.
- И какво?
- Е! Как какво?! Оказа се, че от тук изникна и третото много интересно нещо.
- Опаа! Наш Тъпчо проявява изследователски дух в квантовата физика. Браво! Ами дай тогава да видим накъде са ти се завъртели записките за третото интересно.
- Завъртяха се на там, че след като разложих формулата на компоненти се получи - корен квадратен от Скоростта на светлината на пета степен върху Гравитационната Константа умножено по единица върху два пъти Пи, съответно умножено по енергията на един фотон, разделена на неговата честота.
– И!?
- И! И! И - ако за по-така начинаещи като мен всяко алгебрично действие във формулата го заградим в скобички, то тогава виждаме нещо много интересно!
- И то е?
- И то е че във формула за Енергията на Планк си имаме: Гравитационна Компонента, Пространствена Компонента и Енергийна Компонента.
- Така си е! Иии…
- Какво и?
- Ама защо ме гледаш така тъпо българино? – пак ми се хили мазно Фил.
- Не е тъпо, а изпитателно!
- Е и! Какво толкова има за изпитване тук?
- Ами това, че в нито един от поставените в скобички изрази, Времето не се съдържа като независима величина. Таа.. Точно това е третото което страшно много ме озадачи.
- И как пък така точно това те озадачи!? – отново ми се хили под сурдинка Многознаев.
- Умников! Казах ти! Не ми се прави на хъмпи. В тези уравнения няма ни“ t“, нито пък „Δt“.
- Е и?! – пак ми мазничи той.
- Фил какво си ми заиикал. Искам да кажа, как няма ни „време за протичане“, нито пък каквато и да е формааа… Ммм… Хайде да я наречем форма или величина на „продължителност“.
- Ами Тъпчо Тъпчев всичко е много тъпо. Но явно ти си сумарно много по-тъп от всички формули които изброи и то и по отделно и на куп..
- Умников това, че съм тъп го знаем още от онова време когато гонихме жаби по гьоловете. Дай нещо ново. И то по въпроса!
- Ами мисли бе Тъпчев. От явно по-явно е, че в която и да е формула да надникнеш, за да възниква време е необходимо да има някакво движение. Или казано за тъпчовци като теб трябва да е налице пространствена промяна. А тук си имаме работа с чиста енергия.
- Стига бе Знайко! Не ме сгъвай на три по петнайсет! Това не може да е аргумент.
- Опааа… Що пък да не може?!
- Е! Що, че що! Щот‘ всичко в мен де е интуиция крещи, че не може!
- Бреййй… Много пък ти е креслива интуицията бе Тъпчев…
- Такава си ми е! И хич не ми се офлянквай, ами дай извади някое по-така рошаво аргумент-зайче от ръкавите на знанието си!
- Колко му е! Първо обаче ми кажи на тази огромна кухина в тази празната глава как изобщо и хрумна да търси време в Енергията на Планк?
- И аз не знам! Може би чиста интуиция!
- Ако вместо интуитивни измишльотини ми кажеш нещо що годе логично… Иии… Тутакси ти вадя един дългоух рошляк – прави се на сериозен Фил, но аз буквално с кожата си усещам, как всъщност той подмолно ми се подиграва.
- Ами как да ти кажааа… - проточвам думата, печелейки време, в което обаче успявам да се сетя, за нещо по-така конкретно около мотивите си и продължавам - Тръгнах по логиката, че след като Константата на Планк се измерва в Джаули за Секунда, а и участва във Формулата за Енергията на Планк, то според мен беше логично и Енергията на Планк да се измерва в Джаул за Секунда.
- Донякъде логиката е добра! И!? Какво стана след като тази ти логика те близна по челото?
- Ами нали вече ти казах! Открих, че във формулата за Енергията на Планк Времето никъде не участва изрично. Още по-малко пък явно. В смисъл – има го! Но не като динамика. Аа само като пропорция или съотношение.
- Така! Така! И това времелипсие ще рече какво?
- Че няма как енергията от тази константа да бъде измервана в Джаул за Секунда. И ето! Тя си се измерва само в Джаули. Което разбира се много ме обърква. И на финала не знам какво да си мисля?
- Ами преди да стигнеш до финала, като за начало си помисли, че Планковата енергия описва едни дискретни точки в пределната реалност. В които точки или където например времето вече не може да бъде динамично измерим фактор.
- Боже Фил не ме обърквай и ти допълнително. Ако едно време не може да бъде измерим фактор за какво ни е то тогава!? Да не би да ни трябва баба Гица да си закопчава с него кюлотите на простора!?
- Опаа… Май се опитваш да ме имитираш – а Тъпчев?
- С какъвто се събереш такъв ставаш. И спри да ме баламосваш, ами ми кажи това което те питам!
- Ами помисли де Тъпчо.
- Вече пети път ти казвам, че мислих и нищо не измислих!
- Добре! Тогава ми напиши формулите за Времето и Разстоянието на Планк една до друга.
- Константата за Разстояние е равна на Корен квадратен от Аш Бар или константата на Дирак по Гравитационната константа върху Скоростта на светлината на трета степен. А Константата за Време е равна на Корен квадратен от константата Аш Бар или константата на Дирак по Гравитационната константа, върху скоростта на светлината на пета степен.
- И какво ти прави впечатление?
- Нищо!
- Е! То е защото си Тъпичък. Я пак опитай! Ама се вгледай по-така внимателно!
- Вглеждам се!
- Е! Има ли нещо странно, което да ти прави впечатление?
- Ами сега като ме питаш виждам и така като ги гледам написани една до друга, виждам че формулите са абсолютно еднакви.
- Топло! Топло!
- Нооо…
- Давай, давай по топлото де!
- Да! Всъщност единствената разлика е, че при Константа за Дължина Скоростта на Светлината е на Трета степен А при Константата за Време Скоростта на Светлината е на пета степен.
- Бинго на куб! И това какво ти говори?
- Нищо!
- Лошо Тпчев много лошо! Добре де - я пак помисли! Ама този път не по математически ами по философски! Щото там си по-добър!
- Амии… Не, не, не! Аз това вече си го мислих но то е повече и от абсурдно!
- Нищо де! кажи си го!
- Че ако увеличаваме степента на скоростта на светлината, то Разстоянието не знайно как, но то се Превръща във Време. И обратното. Образно казано ако намаляваме скоростта със степени кратни на скоростта на светлината то Времето явно се преобразува или превръща в Разстояние.
- Бинго на пета степен! И как ще ти се струва сега ситуацията, в която заменим понятията Дължина или Разстояние с понятието Пространство? Какво ще се получи като философска сказака – тогава? – смее се Многознаев и ми маха с показалец – И не ме гледай толкова тъпо Българино!
- Амиии… Боже Фил! Не ме тормози с тези абсурди! Излиза, че ако по някакъв начин ускорим едно Пространство до пета степен скоростта на светлината то това Пространство се превръща във Време.
- Пак Бинго! А ако правим обратното.
- Ами при обратното… Или ако образно казано ако едно Време му намалим скоростта от Пета степен до степен Трета на скоростта на светлината то се превръща в Пространство. Боже! Не, не, не! Това е пълен абсурдистан като съждение. С две думи – шантава работа!
- Правилно! От гледната точка на нормалното човешко мислене много от нещата в Квантовата механика са шантави. Но всъщност тези двете формули за Време и Дължина на Планк са най-яркото математическо доказателство на идеята за бинарни континуум Пространство и Време. Защото ако се замислиш Електричество и Магнетизма също са бинарен континуум. Защото на всякъде където има електричество има магнитно поле. И на всякъде където има магнитно поле може да се индуцира електричество. Поради което при определени условия електричеството преминава в мегнетизъм и обратно. А щом при единия бинарен континуум Електричество и Магнетизъм имаме такова преливане или преминаване от едно в друго защото същият този процес на преливане от един бинар в друг бинар да не бъде възможен и за другия бинарен континуум. Каквито например са Времето и Пространството.
- По принцип е така! Правилата на причинно следствени връзки трябва да са еднотипни за всички еднотипни системи. Но тук ме обърква факта, че безспорно можем да ускорим пространство. Защото всеки един предмет е част от пространството. Но как ще стане това с ускоряването или забавянето на времето. Ето това не мога да си обясня. И вече ми звучи шантаво. И май ми идва малко в повече.
- Ами то си казано в теорията на относителността на Айнщайн. Гравитацията забавя времето. Големите ускорения също. Това е единия начин Второ във всяко пространство има и време. Което ще рече, че ако ускорим дадено пространство това значи, че ускоряваме и времето в това пространство. И обратното ако по някакъв начин увеличим гравитацията на един обект забавяме времето му. Ето! Нали образно казват. че времето е пари и обратното. Ако вземем една монета то в метала от който тя е направена той се явява част от материалното пространство. При това със строго определено време за полуразпад. И ако вземем и ускорим тази монета до скорост няколко пъти над скоростта на светлината да речем до пета степен то металът буквално ще изчезне. А това което ще остане като активна следа или действаща компонентата ще бъде запечатаното в нея време определящо нейният физически полуразпад. И после ако намалим скоростта по тази си следа и този отпечатък монетата пак ще се материализира.
- Ето това май не мога да си го представя.
- Е защо де. Ще бъде нещо като това вода която се изпарява бавно при стайна температура. И да водата я виждаме но изпаренията ако са бавни не се виждат. Това което виждаш е че водата изчезва. Но ако охладим помещението изпарилата се вода ще се кондезира по хладните повърхности. Или горе долу си представи, как времето също както материята ( пространството) има агрегатни състояния. И че при времето факторът, който му променя агрегатното състояние не е температурата а скоростта на светлината кратна съответно на трета и на пета степен.
- Боже мили! Време с четири различни агрегатни състояния при това превръщащо се в пространство и обратно! Боже! Какво доживях да чуя! Боже!
- Боже не Боже щом го има в математически модел и щом бива доказано експериментално значиии – значи може! Свиквай! Предполагам ще има още не едно или две шантави неща. Особено докато си обясняваме твоите шантави твърдения, според които ти уж си комуникираш с Екзопланетарни дводйници на разстояния от тридесет хиляди светлинни години в реално време. Така че давай да се движим нататък!
- Амиии… Добре – отговарям аз и започвам да се чеша там където не ме сърби и почти промрънквам - Ох! Сега като изрекох тези последните думи и ме хвана страх каква ли друга чудесия може да се пръкне от тези шашовите Формули – при което Фил ме секва:
- Добре де! Като не можеш да мислиш по математически или физически, защо не се опиташ пак по философски, или по поетично му да си го изведеш както там с преливането или разтварянето на пространството във времето.
- Да бе! Да не би да ми намекваш, че при точките наситени до нива на Планкова енергия Времето се явява нещо като фоново условие, разтворено в коктейл от вълново пространство породено от флирта между триото Електрон, Фотон и Гравитон
- Опааа… Коктейл от трио вълни – отново много поетично! Браво Тъпчев. По-скоро обаче може да се твърди, че титаничния граничен мащаб зададен от Планковата енергия се явява пределно осезаема за човека и човешката техниката мерна единица на горната граница на реалността. След която вече квантовите колебания и гравитацията се сливат в аморфно безвремие.
- Май, май! Нещо такова аз си помислих амааа – да де! Малко по по-друг начин!
- Добре Тъпчев! Запомни го това за преминаването на времето в пространство и обратно. Защото това е базово съждение. И то ще ти трябва и за в бъдеще! Както и запомни, че приятелчетата от твоето трио Фотонът, Гравитонът и Електронът на практика са квантови обекти без собствена времева динамика.
- Как, как! Умников я кажи! Какво ще рече това – собствена времева динамика?
- Фотонът Тъпчо няма маса. Няма и период на полуразпад. И се движи по така наречената вълнова геодезия. Електронът от своя страна има маса и е много стабилен. Но и при него до ден днешен не е ненаблюдаван период на полуразпад. Което ще рече, че в самата му същност има нещо като „вградена симетрия“ позволяваща му да се носи над Времето. Гравитонът - ако изобщо съществува - също би бил без маса. И разбира се образно казано и той няма собствено погребално време.
- Искаш да кажеш, че няма период на полуразпад ли?
- Точно така. Но при него има и още някой специфични параметри но за тях по-нататък.
- Пак ли нещо дето няма да мога да го сдъвча от първи път!
- Може да се каже да. Според мен той се движи със скорост пет пъти по висока от скоростта на светлината. Той единствен от елементарните частици има характеристики близки до идеално твърдото и идеално черното тяло. И всъщност класическия закон на Релей Джинс касае точно Гравитона. И човекът много правилно е написал формулата. Просто тази формула е валидна единствено и само за Гравитона. И да спрямо енергиите в нашата Вселена енергията на Гравитона клони към безкрайност. И да Гравитонът е единствената частица притежава капацитети съизмерими с Енергията на Планк. И всичките тези негови характеристики на практика го правят неоткриваем за нашите уреди.
- Браво Умников. Много абсурдна но и много авангарда хипотеза. Все таки ще ми трябва време да я обмисля. Но почти веднагически ми изниква един въпрос. Мога ли да го задам?
- Да разбира се! Стига да не е много тъп.
- Ами не знам как ще го оцениш. Но ми се ще да те попитам и защо му е на Гравитона всичката тази скорост и тази титанчна енергия клоняща към безкрай.
- Защото той се явява кореспондентна частица не само в рамкета на нашата Вселена!
- Ами и за къде още!?
- Чрез него се осъществява информационен обмен межди различните по форма големина и структура други Вселени.
- Аха! Ясно! Е! Има някаква логика – да! Ама ако се върна в моите по така тривиални формати на мислене значи Умников ти казваш че Фотонът Електронът и Гравитонът се явяват безсмъртната тройка ала Дънкан Маклауд сред елементарните частици…
- Ехааа… Пак поезия – този път обаче филмова. Но да, да! Така си е. Или по-простичко казано частиците, които не носят време в себе си не се и разпадат.
- Което ги прави вечни ли?
- Разбира се! Освен ако не катастрофират с някоя друга частица. Но то и друг път сме говорили по темата. И съм сигурен, че знаеш дефиницията за вечност на Енергията.
- Да, да! Още от девети клас. Веднъж получена или създадена енергията не се губи. Само преминава от един вид в друг.
- Точно! Всъщност именно тази безвременност в Планковата енергия дава основание на някой учени да градят хипотези за енергийната вечност на Вселената.
В този момент на вратата се чука и жените влязат при нас. Обладаната от неканеното съзнание на Церберката имаше съвсем друг вид. Личеше си, че е вече нищо не я тормози. Майка и се опита да ми целува ръка, но аз бях даже рязък:
- Моля ви изправете се! Не бива така. Аз не съм поп или митрополия. Това мога това правя.
Младата жена обаче използва момента, хвърли се на врата ми и започна да ме целува като за световно. Едвам се измъкнах от прегръдките и. После ми се извини за мръсотиите, които ми е направила в хола. След което се разплака. Майка и я последва.
И понеже ситуацията стана много размекваща ги каня при нас на масата. Сипвам и на тях по едно малко коняче. И точно обяснявах какво трябва да направят за да се възстанови жената по-бързо. Силицйко нададе глас:
„ Аз съм готов с превода. Само кажи и започвам.“
- Задръж за малко. Сега ще питам едни хора и тогава ще ти кажа – намесвам се аз и поглеждам към жените, казвам им какво сме направили и питам – Искате ли да чуете превода и анализа му.
- О! Разбира се! - на мига отговаря страдалката – В края на втори курс съм магистратура Езикознание. На мен ми е изключително любопитно. Защото преди да ми се случи това бях на три месечна изследователска практика в Тунис. А и за малко в Алжир. Но след всичко което ви сътворих като мръсотия днес не ми беше удобно да помоля за повече информация. Мамо нали не бързаме за никъде?
- Аз лично имам цялото време на света. Стига господата и те да разполагат с такова.
- Няма проблем - отговарям аз – На мен ми е свободно. Искам само да кажа на дамите, че ние двамата се обръщаме един към друг малко по-особено. Той е Знайко Многознаев Умников а аз съм Тъпчо Тъпчев Безумски.
- Ааа… И ние в родата нашето момче си го познаваме многознаещ така, че няма проблем.
- Добре! Ами значи Умников пускай си интелкетуалния шерпа да дърдори.
- Ванка Силициев давай превода. И да си знаеш, че тук таме ще те прекъсваме за уточнение.
„ Давам! Като за начало бяха употребени много нецензорни изрази, които правилата не ми позволяват да ги вокзлизирам“
- Ванка да не искаш да кажеш, че това нещо което караше дамата да грачи и гъргори всъщност е псувала моя приятел?
„ О да! И то както се казва на български „Псува по каруцарски!“
- А имаш ли представа защо!?
„ Първо защото твоя приятел и нарушава спокойствието. А тя не допускала току така да и се бъркат в делата. Твърди че се е прикачила към това момиче, възприемайки случващото се като своя царска земна мисия. И то още от времето когато е била жива. А като трето, но в никакъв случай не и на последно място защото някой я нарича Берберка.“
- Охо! Царска особа е бил значи! Ама съзнанието не е ли било на жена Берберка? – питам аз.
„ Не мога да анализирам, какво има предвид гласът изричащ думите„ Е съзнанието не е ли било на жена Берберка“, но мога със сигурност да заявя, че дрезгавият женски глас от записа твърди, че е амазигт. е съзнание със царско потекло от племето на Масилиите. Казвала се е… Тук вече не мога да съм сигурен… Защото дрезгавината ми пречи да съм конкретен. Но съм сигурен че е била дъщеря на жена с име нещо средно между Ферандел, Фаерниел или Фъринел…“ – колебае се Ванката, но тутакси потърпевшата страдалка го прекъсва:
- Чичо може ли да кажа нещо?
- Да душице! Ванка спри и изчакай да ти дам думата!
„Разбрано! Спирам и чакам да ми бъде дадена думата да продължа!“
- Амааа! Товаа… Името де! Да не би да е Фериел? – пита доста повече от възклицателно страдалката.
- Ванка какво ще кажеш за тази Фериел подсказа от страна на младата дама?
„Благодаря на младата дама. Веднага на четири различни оборота прослушах още осем пъти записа. И мога категорично да кажа, че дрезгавия глас се представя като дъщерята на жена с име Фериел. Което… “ – но още преди да започне с втората дума страдалката се хваща за главата и отново възкликва:
- Боже мили! Наистина не мога да повярвам, че всичкото това ми се случва? – при което Фил Умников в строг заповеден тон отсича:
- Ванка спри и изчакай да ти дам думата! – при което Ванката чинно повтаря:
„ Разбрано! Спирам и чакам да ми бъде дадена думата да продължа!“
- Кажи сега душице, какво му е толкова на това име, че да чак пък работата да е за Боже мили?!
- Чичо има такава жена. И наистина е кралска персона в Царство Нумидия. От трети век преди Христа е. И да името и е Фериел. Но тя не е много популярна. Защотоооо… Ох чакайте, че много се развълнувах! Ох!
- Спокойно де никой не ни гони! Поеми си въздух и продължи!
- Ох! Наистина много се смутих от това което току що чух. Извинете а може ли да ползвам тоалетната.
- Да разбира се! По коридора втората врата в дясно!
- Благодаря! Веднага се връщам!
- Няма проблем! Спокойно душице! – казва Знайко, изпращайки с поглед младата дама и след като тя излиза ме поглежда укорително – Тъпчо да не би да прекаляваме с тези диалози. Да не направим някоя беля на момичето – ей!?
- Нищо подобно. Точно сега тези разговори особено по теми, в които тя е силна и действат много добре.
- И как по-точно се случва това?
- Да! От една страна я уморяват! Но от друга я разтоварват. При това най-вече от емоционалното напрежение породено от процедурата. Аз и за това съвсем умишлено се опитвам да разводнявам разговора макар и не всичко от казаното от нея да ме интересува. Ако сега веднага се прибере има опасност да или да изпадне в хистерична криза, или заспи за къде дванадесет часа.
- Ти пък как разбра?
- Най-малко по този предполагам силен диуретичен позив.
- Добре! Ама да не се претовари?
- Споко Фил! Няма такава опасност. Просто трябва да я поддържаме будна някой и друг час, докато енергийната и система се саморегулира след откачането на блуждаещото съзнание от нея. И щом енергетиката и се синхронизира тя ще се успокои. И ще видиш! Усети ли, че умората и идва в повечко, сама ще си каже. Ще видиш. Или ще помоли да отиде оттатък и да си полегне… Или ще поиска да си тръгне.
- И си сигурен?!
- Е! Аз да не би за първи път да отакчам Блуждаещо съзнание от пациент – нали?
- Ми Тъпчев аз как мога да знам! До сега за такава болежка не сме си говорили!
- Добре! Добре! Ай Фил тихо сега, че тя се връща – а то момичето си личи че се е освежило но и е любопитно защото още от вратата пита.
- Че до къде бях стигнала? – питата стрдалката още от вратата.
- До жена с име Фе… Феее… Фе…
- Фериел!?
- Да!
- Та така! Историографите от онова време са предпочитали да следят и отбелязват повече делата на мъжете. Фериел е била дъщеря на цар Гала. И сестра на принц Масиниса. Който след смъртта на баща си Гала го наследява на царския престол. Но пък ако съзнанието на младата принцеса, явяваща се племенничка на Масиниса се е било прикачило към мен – Боже не знам какво да си мисля.
- Защо де!? Коя е пък тази Масиниса?
- Не коя, а кой бе Умников. Ти изобщо слушаш ли какво казва момичето…
- Миии… То аз нея ли да слушам тебе ли да гледам…
- И какво ша ма гледаш! Да не би брак да искаш да ми предлагаш. Ай стегни се! Тази Фериел е сестра Масиниса и се явява нещо като принцеса. Което ще рече, че ако това Блуждаещо съзнание е на дъщеря и, то и тя също е принцеса.
- Трай сега и ти бе Тъпчев! Малко много бърза ми дойде информацията. Ще вляза в час – но виждайки смутения поглед на племеничката си и казва - Не ни обръщай внимание душице, ние от малки така си се драчим. Така че - продължавай си сказката!
- Като първо явно тези хора са били от племето на Массилиите. Което вече е още по-обидно да наричаш Массилия Бербер!
- И с какво пък са толкова специални тези массилии?
- Според някои мои колеги езиковеди, името идва от древен Амазигтски корен, и е свързан с „Мас“, което е равно на Човек и/или Мъж. Следва „Асил“ е равно или близко до „Благороден“ или „Чист“ най-вероятно се има предвид пречистен душевно или духовно. И накрая „Или“, което е тъждествено с корена на „Племе“ и/или „Род“. Така че обобщеното значение на думата Массилии смислово на български би могло да се преведе, като „Род от Благородни хора“ или „Синове и дъщери на честта“ Колкото до самия цар Масиниса, както вече казах той наследявайки баща си Гала и става обединител на Източна и Западна Нумидия! Царува от 202 преди новата ера - до 148 година преди Христа. Или това е две години преди падането на Картаген. Та така. Боже! Но това, което научавам сега наистина е голяма изненада. И като се има предвид колко съм чела по темата! Боже! Точно принцеса на Нумидия да ми се лепне именно на мен! Боже!
- Опааа – възкликва театрално Фил, явно опитвайки се да тушира емоциите на племенничката си и поглеждайки ме продължава – Я какви ги знаело нашето момиче. Браво бе душице. А не искаш ли вече да чуем какво ще каже Ванката като превод?
- О да! При тези обстоятелства на всяка цена!
- Ванка продължи си мисълта моето момче!
„ Продължавам! Женския глас казва, че братът на майка и е управлявал петдесет години Нумидия. И че тя като един вид член и до някъде наследница на царското семейство и внучка на Гала е получила достойно образование. И освен амазигтски знае финикийски и латински. А това, че по ред стечение на съдбовните желания е била наказана… И това, че лицето и е било обезобразено… След което е била принудена да стане цербер към колизеума в Шътъпшър… Това съвсем не означава, че ще търпи някакъв си никаквец без каквато и да било царска титла да я нарича Берберка. И тук дрезгавият женски глас препоръчва този мъж който я притеснява да се обръща с думата берберка към майка се, към сестра си и към баба си!“
- Ванка спри за малко. Изчакай да ти кажа кога да продължиш !
„Разбрано! Спирам и изчаквам сигнал за продължение“
- Леле Тъпчев! Това Блуждаещото царско Съзнание бая яд ти е набрало – клати угрижено глава Знайко, но после ме поглежда с укор и добавя - Ама брат то така както те гледах ти направо си го изпроси. Даже по едно време малко на ала словесно садо мазо започна да мяза свалката… Пък то тя може да е била вярна булка. Ааа… Не някоя парясница…
- Чичо мога ли да поясня нещо!? – прекъсва го племенничката страдалка.
- Разбира се душице!
- Както вече казах тя определено има основание да се сърди! Амазигтите наистина са коренното население на МАГРЕБ зоната. А вече има много сериозни предположения, как те преди около осем или седем хиляди години са тръгнали някъде от тук…
- И къде това от тук душице?! – прави театрално недоумяваща гримаса Фил.
- От балканите. Днешна България, Сърбия, Северна Македония, Румъния или Хърватия. И после през Алпите и Пиринеите, пресичайки Гибралтар са се заселили в МАГРЕБ
- Опааа… Доста голяма разходчица са си направили тези си някои… И тук имам въпросчета! Може ли душице!
- Да разбира се чичо!
- Благодаря мила. Та първо - кои по-точно са тези „Те“. И второ МАГРЕБ какво ще рече?
- Тези „Те“ се предполага, че са представители на така наречената Дунавска Цивилизация. Или така квалифицираната от западните историографи Винч Култура. А МАГРЕБ това са Тунис, Алжир, Мароко и отчасти Либия.
- И казваш тези от тук са отскочили ей така за разнообразие до северна Африка преди къде минимум от седем хиляди години.
- Да! Ааа… Не, не! Не е станало ей тъй без нищо! Предполага се, че е станало след мощно земетресение, в вследствие на което Мраморно море е започнало да прелива солена вода в Черно море.
- Опааа… Това ми звучи нещо като на потоп… А още и как не е било много скоро…
- Така е! Амазигтите знаят, че са много много древна нация. За това и не харесват да ги наричат бербери. Понеже… Ами… Римляните са я употребявали като обидно етенонарицателно - в смисъл на неграмотен варварин. А това категорично не е вярно.
- Кое от всичкото много казано не е вярно?
- Че са неграмотни варвари.
- Охо! И къде са карали магистратурите?
- Чичооо… Недей и ти сега като римляните. Амазигтите са имали прото-писменост хиляда и двеста години преди Христа. А понеже те като етнос са силно разпръснатите из региона на МАГРЕБ, то и езикът и писмеността им са еволюирали с различна скорост. При това в много богато разнообразие от диалектни форми и кодификации. Но така или иначе около Пети век преди Христа всички племена вече имат почти единна писменост. Наричат я Тифинаг. А в края на Четвърти началото на Трети век писмеността им е стабилно и изцяло утвърдена. Даже днес се води официална в Мароко и Алжир. А в Тунис тамошните Амазигти наследници на Массилиите се борят за това чрез НПО организации.
- Стига бе! Ама това хиляда и двеста години преди Христа за протописменост и Четвърти век за окончателен графично калиграфски вариант си е едно много ранно прописване… Това ги подрежда дооо…
- Да, да! Като първо до етносите имащи писменост от източната част на Егея – царствата на Троя последвани от Лидия и Кария – между 9 и 6 Век преди Христа. Малко по-късно следвани от островните държавици Тасос, Самотраки, Лесбос, Сантос, Родос. И накрая Атиняните и Римляните установили своите окончателни варианти между 5 и 1 век преди Христа.
- Яяя…
- Дааа! При това без значение кои от изброените от коя и каква протописменост получава своята.
- Ама то има разлика във времената и вида на протописменостите ли?
- О да! Ако говорим за Егея - то това са първите градове държави образували се след падането на Троя 7а. Което трябва да е било около… Или по-точно някъде между 1190 и 1280 година преди Христа. И тези градове пионери са Смирна, Ефес, Милет, в царство Лидия. В едно и със столица и Сарди, създадена между 80 и 100 години след разрухата на Троя. Всъщност именно там са открити първите петроглифни модели на графеми почти еднотипни с тези, които днес абсолютно исторически необосновано масово в цял свят наричат Гръцки. А тези изобличаващи несъстоятелните теории артефакти са по-конкретно в град Сарди и Смирна ( днешен Измир – Турция). Където има гравирани върху камък, писмени знаци са датирани на 9 и 8 век преди Христа, които имат много силна прилика с буквите – графемите както вече казах необосновано обявявани по цял свят за гръцки.
- И защо пък да е необосновано да ги наричат Гръцки? – отново театралничи Фил явно, следвайки указанията прави опит да разводнява разговора.
- Защото на мястото където е възникнала и се намира днешна Атина през 9 - 8 век преди Христа е било поляна. Всъщност както езика така и писмеността от Милет, Смирна, Ефес, Хликарнас и Сради я заимстват Ахейците построили първите градове държави на Пелопонес. Имам предвид след тъмния период между 11 и 7 век преди Христа. И тези градове са Магера и Коринт. Между другото всички източно егейски градове държави, както от материка, така и по островите са имали егейско Лингва Франка. И така въпреки, че не са имали общи генетични, народно психологически и културно административни тъждествености в името на търговията са се разбирали по между си. Колкото до Данайците, които може да се предположи, че са дошли от Етиопия. И които нарекли себе си Елини - те пристигат на Пелопонес едва през края на 7 век преди Христа. И съответно като млад и агресивен етнос най-безцеремонно вземат вече утвърдения Лингва Франка като език. Съответно и разработената и наложилата се вече от кажи три века в Егея писменост наготово. Като Атиняни на първо заимстват най-вече от Магера и Коринт. И причината е простичка. Двата града и Мегара, и Коринт се намират на около сто и петдесет километра от Атина. Та като говорим за Атина и Атиняните, там на практика чак Четвърти век преди Христа Евклид обръща нещата. Ама не математика, а един друг дето се е занимавал с политика. Че всъщност той заменя така наречената Дорийската писменост от Магера и Коринт както като посоката на писане от дясно на ляво, така и като клиграфия в съответствие с новоегейската. Така че Егейските наречия са си Егейска Лингва Фрнака. А не някакъв си измислен Атинянски Елински за който си фантазират някой съвременни историографи. А още по-малко пък древно гръцки език, както вече споменах, че напълно необосновано се тиражира по цял свят.
- Ясно! А при римляните как стоят нещата?
- Там старта на Латиницата става горе долу по същото време. В смисъл между 5 и 1 Век преди Христа. Всъщност тяхната история започва с това, че около 12 век преди Христа част от елита на разрушения Троя 7а най-вероятно с остатъците от флотилията си бяга на запад. Дебаркира и се установява в оскъдно населената към онзи период пущинаци, на които дават името Лацио. Които се намират в днешна Италия. Където съответно основават Етрурия. И наричат себе си Етруси. Всъщност Етрусите са си почти чистокръвни траки – мизи. И именно те са създателите или първоносителите на Латиницата. Римляните, които по принцип произлизат от Етрусите си присвояват базата на Латиницата – Примерно има около 15 графеми с доста голямо сходство между азбуката на Етрусите и Латиницата в нейния краен вариант от 1 век, когато тя става държавен официоз. Така че след като старта на Тифинаг като протописменост е от хиляда и двеста години преди Христа и е утвърдена писменост в края на 4 век преди Христааа … Става ясно, как Амазигтите не само не са варвари… Ноооо… И още е доказано, как те са били грамотни много преди всички изброени дотук. И най-вече преди всички онези, имащи високомерието да се представят едва ли не като единствените велики нации дали нам какво си на света.
- Брех! Ти да видиш тези ми ти амазигти и туареги колко били напред с материала по писане и четене – чеша се по носа аз.
- Брех я! И брех не брех, ама ти видя ли Тъпчев какви ги забърка сега с тези ти твои опити за груби свалки на Блуждаещите съзнания от древността, които на практика се оказаха по-ранно ограмотени от теб.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me