Ноември, ти дойде до моя праг,
приятен джентълмен и добротворен,
притегли топличкото време пак,
светът ми стана хубав и обзорен.

Къде да тръгна, чудя се и аз,
та то навсякъде ми е красиво,
България предлага всичко в нас,
остава да обичам всичко живо.

И във душата ми се стелна път,
очите ми за широта мечтаят.
Ноември, дай зелено и отвъд
прекрасното сама да се позная.

Да преоткрия светлия простор
или да се сбера в дъждовна капка?
Излизам и към теб отправям взор,
напред с любов, без грижи и без шапка!


3 ноември 2025г., София
Росица КОПУКОВА