Сутринта, докато чаках градския транспорт (за софииския става въпрос) се случи инцидент. Възрастна, трудно подвижна жена, пострада и си счупи ръката.
Помогнах й, вдигнах я, заведох я в болница, но не това е темата. Не пиша, в случая, за да получа (виртуално) потупване по рамото!
Темата дори не е самият инцидент, дори и да ви учуди това. Та даже и потърпевшата не е.
Да, наистина е така.
Темата е реакцията на билюка* чакащи, като мене. Секунди недоумение, размяна на погледи, дори наченки на помощ... и в следващия миг... кръг от кибици, поне на няколко метра от мястото, които даже и не гледаха...
Да, факт - кой извади телефон, кой започна да брои листата, кой да се чеше (без извинение) по оная работа...
Думата описваща станалото не е една, затова ще използвам няколко - Тотална апатия! Липса на емпатия и съчувствие! Също и на съвест, може би.
Спирам с анализа, който си го знаем от време оно, но поне мен, не спира да изумява и шокира. А със сигурност, и още мнозина... защото Не искам да вярвам, че всички, вече, сме част от билюка!
Е, това беше!
ПП
Иначе, в нетО, сме мнооого добрички, мнооого идеални, мнооого морални и съвестни...
Айде сега да напишем по 1 стих за човечноста и всичко е Оки! И овации ще има, и съвестта ни ще е чиста...
Нищо лично към никого - просто излях мислите и чувствата, които са ме обзели.
Ако някой се почувства обиден, извинявам се.

05.11.2025.
___
Билюк - стадо домашни животни. Примерно... говеда...
_____