Добър да си всуе,

а на крачка разкош

и надут да си пуяк,

давай име за грош.



Само тихо си вземи

от всеобщата трапеза,

после просто в дън земи

потъни, но с герб извезан.



Ветрей на показ сред тъма

на народното здравей,

цъфти като душата на мома

след греховното - немей.



И всуе алчни патриоти

химни пеят с бяло гърло,

и те, и те ли са идиоти,

падайки из равно върло.



Но те не са голямата беда,

а нейна публична проява.

Конците шият под света,

програматори без слава.



Послеслов и послескоб:

И нали съм си наив,

снел яйце от тежко просо,

бързо тука в сълзи молив,

дращи важно косо-босо.