А когато и днес заваля
и по София капките пеят,
аз си спомням на Варна дъжда,
в една есен валя ме на кея.

Като пъстър лист от есента
аз стоях и общувах с морето,
и се чувствах безкрайно добра,
сякаш фея, дошла от небето.

Изтъгувах овреме това,
че не идвам там всяка година
и бурливата морска вълна
през душата ми сякаш премина.

Ето днес пак звънливо вали
и напомня ми варненска есен.
Осъзнай се, си казвам, нали
си във София, пее ти песен

този дъжд, този дъжд, този дъжд,
непокорен почуква в капчука.
Накъде отлетя изведнъж?
Не морето, реката е тука.

Но така си пътувам сама
в разстояния, дни и години.
Колко хубаво, че заваля
и през времето леко преминах.


29 ноември 2025г., София
Росица Копукова