Грешна съм, Боже, прости ми!
Със милост ръка протегни ми,
пред теб колене в мир подгъвам
и в изповед тежка потъвам!

Прости ми, че бях своеволна,
макар със душата си болна!
Не исках да бъда разумна,
оставях сърцето да лумва.

Със теб в недоволство все спорех
и с всички жестоко се борех,
забравила Прошката свята,
която пречиства тъгата.

В обречени битки се хвърлях,
усмивки гротескни подхвърлях.
Накрая все губех войната
и там изгоря ми душата.

А сякаш играех в пиеса
на спусната вече завеса,
но залата празна остана,
като грозна, прокажена рана.

Сега се прекланям смирено,
със страх във сърцето студено.
Осъзнала това разкаяние
и моля те за покаяние!

Грешна съм, Боже, прости ми!
Утеха ми дай, прегърни ме!
Молитва към тебе отправям
да мога греха да забравя!

АМИН!