Денят пристига в щедра красота,
дали човеците не са проблема?
Не осъзнали никога света
и неговата хармонична тема.

Земята твърде много ни търпи,
май най-несъвършените сме ние,
вървим напред, но нашите души
не могат истините да разкрият,

че смисълът е в простите неща.
Поети са изрекли тези думи.
Над грозотата свети красота,
изпратена към земните ни друми.

Човечеството е от векове
заложник на безумия и кризи.
А красотата все така снове-
константа покрай нашите капризи.

След бурите - единственият път,
във който можем да се осъзнаем,
ала за кратко. До самата смърт
злодеят няма и да се покае.


10 декември 2025г., София
Росица КОПУКОВА