Не се страхувам аз да остарявам,
това е дар, не всекиму се дава.
Не съм самотна, храня си душата
и не от днеска тя си е богата.
Не се срамувам, бели са косите
и бръчки - паяжини край очите
нанизвам аз - година след година.
Дори когато седна да почина
играе си умът ми със числата,
краката ми ме водят по тревата,
броим си крачки, думи , километри.
И храня се със книги - епруветки
на нещо ново, дето се заражда
и утолява вечната ми жажда.
И двор си имам , пълен със домати,
със чушки, зеле ,моркови , салати.
Не чакам младостта ми да изстине -
подготвям се година след година
когато баба със бастун ще ходи,
то трите крак нарича го народът.
Пътувам ,смея се, приемам гости
и нищо че са гозбите ми прости,
присяда с мен все някой на софрата.
Дойде ли старост, питам към вратата
когато тя изскърцва, и отваря.
Добре дошла, спокойно отговарям.
И бавно се смалявам - тишината
не е мой враг. Тя просто е вратата
която ще отворя в ден наблизо,
облякла прана, чисто бяла риза.
9.01.2026