Гледам в екрана шоупрограми,
бягство желано след тежкия ден.
Но ще успее ли то да измами,
моят копнеж за живот променен?

И самотата, и страховете
наблюдават въпросно с плахи очи.
Как да избягам от греховете,
тази тревожност, кой ще смълчи?

Как да избягам от Божия гняв,
има ли някаква алтернатива?
Може ли шумния, паразитен смях
над жалката гледка да се присмива?

Как да се справя с най-тежкия грях,
бунтовно неверие, което убива?
Как да избягам от коловозния бяг
и от лъжите които не спират?

Мога ли пак да съм бял като сняг,
с радост детинска, която прелива?
Виждам се днес като истински враг,
който надеждата бързо убива.

Гледам в екрана шоупрограми,
бягство желано след тежкия ден.
Но ще успее ли то да измами,
моят стремеж за живот обновен?