АНТИТЕЗИ


Навън е студ. Но срещаш хора топли
и хубаво минава ми деня:
във антилед, без викове и вопли,
в една спокойна тиха светлина.

Посвърших работа. И все с усмивка.
Без инциденти мина сутринта.
Душата се отпусна, цяла живна
и после във дома си се прибра.

Как е прекрасно да живеем просто
и в тайната на малките неща
в сърцата ни да идват като гости
по капчици стаена доброта.

Навън е студ. Но на сърцето не е.
И хубаво минава ми деня.
Дори трамваят своя песен пее
и всяка спирка е: Човещина.


12 януари 2026г., София
Росица КОПУКОВА
СРЕЩА


Да беше цигане, ама не беше,
омотва се, по мене все върви,
и нещо все езикът ми гореше
да му се скарам, ама не - не би.

- Какво въртиш се все около мене?-
го питам и го гледам в упор аз.
А то примигна, аз - поразгневена
и чантата си пазя всеки час.

- Не, лельо, аз не мисля нищо лошо,
обаче много хубава си ти.
Засмях се.
- Как се казваш?
- Гошо.
- Добре, сега по здраво си иди.


12 януари 2026г., София
Росица КОПУКОВА