Ще ни стопли ли греяната ни ракия
в дните зимни, до замръзналите печки?
Пробвах се - дори щом се напия,
пак студено е, в самотните ми нощи.

Зимата е нашият живот реален,
печките са нашите сърца.
Тук питам се, дали съм ненормален,
че виждам мрак на пластове, в света.

Навсякъде войни, терор, насилие,
в държавата ни, бедност и мизерия,
навсякаде отчяйващо униние,
а в диалозите ни скрита е истирия.

Бащите ни и майките едва живеят,
и пак помагат, че и младите са зле.
Гарвани в небето, не ангели, ни пеят,
човекът тук живее като псе!

Камшикът на безверието, на отчаянието,
на безпаричието и на безразличието,
бичува и прогони надалеч сиянието,
надеждите и на историята, величието.

Сега сме статистически електорат
във списъци и във графи строени,
и живеем, сякаш, във измислен свят,
някак си зомбирани и упоени.

Няма Слънце, няма светлина,
и макар, че пак то ще изгрее,
имаме ли, питам се, вина,
че живеем в паралелно време...
***
Ще ни стопли ли греяната ни ракия?
Ще победи ли този студ отвътре?
Дори насила, ако трябва, ще я пия,
стига по-добър животът да е утре!

09.07.2014.