Тази нощ съзерцавам морето за сбогом:
как изплува луната – същински пожар;
сетне плавно раздипля постелка от огън,
а по нея трепти силует на лодкар.

Тишина. Слушам само морето как диша –
как се плискат вълните и милват брега
и оставят по пясъка сребърни нишки.
Няма вчера, ни утре, а само сега…

За последно кръщавам се с изгрева кървав
във прохладната морска вода с цвят бордо.
Днес си тръгвам, море, ала знай, ще се върна!
Като птица напролет към свойто гнездо.

Че далече от теб аз съм арфа без струни.
Все бленувам за твоя безкраен простор.
Ти ме чакай – за нашето морско ноктюрно
с ненаписан все още финален акорд.