Две Калинки с червени перелинки,
украсени на черни точици, летяха
и кацваха на моята ръка и се
разхождаха по пръстите ми...

А аз им казвах следното: -
Калинке - Малинке,
покажи на кака пъъът...?
И така повтаряхме думите...

И те литваха нанякъде,
а ние радостно подскачахме.
Сещам се сега още наши
такива различни наричания:

На охлювчето, на кълбо свито
ние му наричахме радостно: -
Охлю, Бохлю, покажи си рогцата,
да ги видят и да им се радват децата.

Сетих се, докато пиша, за още една игра.
Нареждахме се в кръг и пеехме,
пляскайки с ръце: - Бели пеперудки,
бели пеперудки, от къде долетяхте?

Дойде ли ви края, изберете дружка: -
Аз избирам първата, ти избираш втората...
Хващахме се две по две и в кръга
се въртяхме и се смеехме...

А сега има да ми се смеете, какво
още правех като малко дете...?
Вземах дълъг конец, а на края му,
слагах разтопено парче свещ.

И с часове си играех в двора ни.
Щом видех голяма дупка на паяк,
пусках конеца и щом се хванеше,
издърпвах паяка от дупката му...

А в приятелката ми Мара, имаха
кош до къщата, за царевицата
и там горе на гредите беше вързана
люлка, на която се люлеехме.

И викахме с пълен глас: - Иху-
Иха-ха, цял ден е Сирница,
на момата под куцак /сплитка/,
на ергена под мустак...

Еее, щури сме били, нали...?