Кръстосват шпаги злобни ветрове,
безмълвни зеят ширните полета.
Бушуват гневни, бесни гласове,
гиганти се смаляват до джуджета.

Удобно е движението със тълпата,
въздушно реене всред гладките води.
Пред щорма предпочитана е тишината,
а битката за свободата истински боли.

Безмълвния човек в очи не се набива,
стои бездушен към неправдата, лъжата.
Обучил себе си при схватки се укрива
при все, че съвестта боде в ребрата.

Видял, как шпагата плътта пронизва,
решава лесно истината да спести.
С надеждата животеца му да помилва,
избира гласът на свободата да приспи.