Плетя си стиховете,
както сляп, чорап,
и пълня листовете,
като черва, касап,
с епични строфи
и пуйезия елитна.

Завиждат ми и философи,
за думите нечифтокопитни,
които произвеждам
подобно плъх, потомство.

Добре изглеждам
напук на всеки вид разтройство
с психични отклонения,
които имам,
но те са мои вдъхновения
и те разбирам
теб, колега,
че искаш ги и ти,
защото пуйетичната ти гега*
ще е огромна, като моята, нали...

Е, не за всекиго е отредена
диагнозата пуйет-психар,
но всъщност цялата вселена
създадох аз, плюс хората, от кал,
и за какво ли? Питаш ме. Добре.
Ще отговоря скромно и божествено -
За да има, кой да ме чете,
естествено!

20.01.2026.
___
Гега - тоягата на овчаря, служеща му за навигация на стадото ;0))
_____

От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси" ;0))