Не е достатъчно да си Добър,
налага се да браниш добротата,
на слънце престои ли без чадър
и нея ще я заболи главата.

Кураж да имаш, а и смел другар,
който до теб безстрашно да застане.
Доброто, знам, опазва се със жар
и лошо е, ако само остане.

На всички няма да си по вкуса.
Ала тогава лъсват им лицата.
Понякога се случват чудеса
и ти попадаш във сърцевината

на някого, помислен за човек,
а той бил двойствен като два близнака.
Щом падне маската, настъпва лек
от истина, от белег и от рана.

Боли ли? Нека. То ще отшуми,
изскачат от шубрака лицемерите.
Доброто оцелява. И искри.
Но пак със него днес ще се намерите.

И аз съм относително добра.
То има ясна граница за всичко.
Такава е човешката игра.
Най-важно е докрай да бъда личност.

1 февруари 2026г., София
Росица КОПУКОВА