Пролетна съм. Оптимист съм вечен.
И съм дейна като пролетта.
Искам всеки миг да е сърдечен
и да няма никаква тъга.

Неведнъж повтарям, дядо Боже
много щедрости ми е дарил,
наблюдава ме от свойто ложе
как ще бъде моя земен стил:

правя ли добро, кога, доколко,
а за лошото ми праща сън,
сякаш, да отнеме всяка болка,
страж невидим пази ме отвън.

Всеки ден започвам със молитва
и безкрайно му благодаря.
Злото неведнъж от мен отлитва,
а пък аз чрез стихове летя.

Пътища ми даде и другари,
дето устояха в сложен час.
Мъдрост от небесните олтари,
радост, за да нося и на вас.

За предците пък да не говоря,
мисля си, признавам, всеки ден,
щом осъмна, пак добро да сторя,
та денят ми да е окрилен.


3 февруари 2026г., София
Росица КОПУКОВА