Вижте ме добре и запомнете,
искам да живея, разберете!
Тук, в България, да съм щастлива,
във родината моя красива!
В очите ми блестят искри,
палят те, горят, боли
сърцето всеки божи ден,
на чувства разни то е в плен.
Аз съм като вас човек,
като вас във студ и пек
боря се за хляба наш,
приятел нека бъда ваш.
Моля ви, хора добри,
знам, че всички ви боли
истината за живота,
но знайте, аз не съм пилота...
Пътник съм аз като вас
и чакам моя сетен час,
прегърнала с ръце Земята,
и моята родина свята,
последен сън аз да заспя.
Спокойна искам да умра.

(автор: Анита Христова Трифонова)