Тъжно е, няма я пътечката в снега,
няма кой да разрине, угаснала в дома е всяка светлина.

И коминът вече не ще да пуши,
искрица от миналото, не ще запали пламъка отново.

Колко тъжно е, порутена отстрани стой постройка,
като призрак от отминали времена, показва величието и труда.

Асмата натежала от снега, навела е плачевно клони,
тъжи за спомените, сбирките, глъчта.

Пейката изгнила е, иска нова боя,
но няма вече хора, на снимка застинали са във вечността.

Това е новата съдбата, тишина,
тъжно е, някой, някога ще разрине ли отново снега?