Не искам те, живот, такъв
коварен, алчен и жесток!
Защо изпиваш ме до кръв,
държиш ме постоянно в шок?!
Не искам те, живот мизерен,
на злите, лошите си верен,
за тях няма изпитания
и болка, скръб, терзания!
Не искам те, живот такъв
от розов в черно почернен,
защо за някои и за мен
си стръв за Ада? Ангел верен
моля те, ми изпрати
от злите сили защити!
Не искам те, живот, не моля!
Няма да спра да се боря
за истината, свободата,
за правдата и красотата
във теб, живот, която криеш
и човешки сили пиеш, пиеш...
От болка вия!
Искам да заплача, но не мога.
Усещам само здрача.
Неправда в мен кърви.
Безжизнена стоя с пресъхнали надежди.
Ще издържа!
Няма да скимтя като вълчица дива.
Ще се боря, докато съм жива!

стихове автор Анита Христова Трифонова