Странно нещо е човекът.
Работи, мъчи се твори,
битието си да съгради.
И да мисли трябва,
как да се защити.
Не иде реч за друго,
а от себеподобният,
който все иска
неговото да заграби,
а него да пороби.

Над Провадия - плато високо,
скали отвесни непристъпни.
На това място сгодно,
човекът крепост съградил.
Крепост голяма,
за своите закрила,
за враговете страшна сила.
И храмове има там,
за вярата духовна,
и кладенец дълбок,
в скалата издълбан,
жаждата да утолява.

И Асеневци, крепоста са бранили,
българската земя на врага не са давали.
Дали днес "философията"
на крепостите се е променила
или само технологията се е сменила.