Срещаме се пак - глух път, но не знаем как съдбата е родила внезапността, проклинала - утехите и срещите, проклинала изявите...там идейността проправя безкраен път към избавлението от свеуващото предизвестно прекратяване, породено от пейзажни оксигони на тревожната търпимост, по инерция усвоила същността...Но не и "за бъде"...