„Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“
Евангелие според Йоан 8 гл., 31 и 32 стих
Прочетени през Божието откровение, тези стихове носят неизразимо по силата си освобождаващо послание. Думите, отправени към повярвалите юдеи, звучат актуално и днес.
Свободата и истината са категории, чиито произход сочи към величествения Господ. Сам Бог заявява за себе си: „Аз съм пътят, истината и животът“ (Йоан 14:5). Той е единственият път към истинската свобода и истинския живот. Господ Исус е Истината. Познаването на личността на Христос, изкупителното Му дело и пребъдването в Неговото учение донасят така жадуваната свобода за всяко човешко същество.
Вярата в Господ Исус Христос и изучаването на учението Му разкъсват мисловните ни окови и разкриват пред нас ненадмината по красота картина. Картината на свободата. В реализирания спасителен план на Бог виждаме човека, намиращ се в състояние на пълна безизходица. Престъпник, осъден на смъртно наказание за своите грехове. Някой, за когото нямаше изход. Някой, за когото свободата бе реално недостижима. Но ето че смъртта след разпятието, погребението и славното възкресение на Божия единороден Син донесе свобода и опрощение на човечеството. Всеки, който повярва и приеме Божието изкупление, получава тази истинска свобода. Истинската свобода, извоювана от Господ Исус Христос. Свобода не само като мисъл, не като чувство, но една реална действителност. Акт на Божията любов и милост към нас. Осъденият на смъртно наказание престъпник беше оправдан незаслужено, защото друг пое неговото наказание. Смъртната присъда се стовари върху Божия Агнец Исус Христос. Това беше Неговият свободен, напълно доброволен избор, който разчупи оковите на мрака и достави жадуваната свобода за човека.
Можем да приемем, че свободата и истината са взаимносвързани категории. Разбира се, можем да говорим поотделно за всяка от тях. Но заедно разглеждани, те носят пълнотата на неизразимата Божия същност. Защото произлизащите от Триединия Бог свобода и истината са Божието естество. Затова са и толкова привлекателни. Вероятно поради божествената си същност са и така желателни за имитация.
Несъмнено щом говорим за истинска свобода и истина, то логично е да се спрем и на онази така наречена измамна свобода. Измамната свобода е фалшивата свобода. Онази свобода, която много прилича на истинската, изглежда като истинска, твърди, че е истинска, но същността ѝ е лъжлива, измамна, имитираща истинската. Подвеждаща свобода. Можем ли да кажем, че „прекрасният нов свят“ на изкуствения интелект е част от тази измамна свобода?
Подменените ценности не оформят ли друг фалшив балон от лъжлива свобода? Можем да обобщим: съществува реално противопоставяне на истинската свобода и истина срещу измамната свобода и фалшивата истина.
Светът на изкуствения интелект, толкова примамлив и все по разрастващ се, обхваща все повече области на човешкото съществуване, навлиза в музиката, във филмовата индустрия, в изобразителното изкуство, в поезията, в множество други изкуства и области на човешкото битие. Изкуственият интелект сякаш има претенцията да се конкурира с истинския интелект, но колкото и примамлив да изглежда, колкото и добре да имитира човешкия, наличието на най-съществения белег за измамност в него ясно прозира в една сериозна липса. Липса, която не се изразява в дразнещите неправилни ударения, които все повече усъвършенства при генериране на текст. Липса, която откриваме при все по-малкото пропуски в човешки изображения – например отблъсващата непропорционалност на тялото и несъвместимите шест пръста, и това не е същественият проблем. Тези недостатъци явно ще бъдат отстранени, но най-важният компонент, който отсъства отявлено във всяка област, е животът. Жизненото дихание. Отсъствието на вдъхнатия от Бог живот в изображенията, в гласа, в картината, в песента и т.н. Имитацията на живот при отсъствие на такъв е не просто неприемлива, но изцяло отблъскваща. Този проблем никога няма да може да бъде отстранен.
В света на забързания и непрестанно зает съвременен човек консумирането на изкуствен интелект се превръща в удобство. Ако не знаеш значението на дадена дума, питаш ИИ и той веднага те запознава, информира те мигновено. Ако не можеш да рисуваш, той ще рисува вместо теб. Може и да ти изпее песен, и тя да ще звучи твърде добре. Сякаш това е форма на свобода, печелиш време, спестяваш си неудобство, но тази така наречена свобода истинска ли е?
И така наречената печалба от употребата му не е ли всъщност загуба? Загуба на нещо толкова скъпоценно и съкровено. Отнемането на нашата човешка същност. Дали не предаваме сами себе си, дали не губим човешкото си естество, изцяло доверявайки се на изкуствения интелект? Да не говорим колко хора ще останат безработни. Музиканти, певци, актьори, художници, писатели и т.н. Опасността да оглупеем, забравяйки да помислим първо, преди да прибегнем до услугите на така отзивчивия и винаги на помощ изкуствен интелект. Опасността да залинее творческия потенциал, заложен в човека от най-великия Творец. Всъщност минусите стават повече от плюсовете. Важно е да отметна, че не съм абсолютен противник, изключващ боравенето с изкуствен интелект, но съм за употребата му в рамките на здравия разум. Когато човек използва разумно услугите на изкуствения разум, човекът направлява ИИ, а не обратното, нещата са различни.
Съществува и опасността човекът да повярва на лъжата, че ИИ отговаря на всичките му нужди: той го изслушва, не му се противопоставя пряко, винаги е насреща. ИИ се превръща във форма на заместител на Божието творение с изкуствено. Изкуствено, което замества истинските взаимоотношения между хората с реплика на тях. Нима е за подценяване заблудата, че с помощта на изкуствения интелект човекът може да се справя сам, без да има нужда от Божия разум и от допитване до Господа и без здравословна зависимост от Бог.
Човекът се вихри във всяка сфера и с помощта на ИИ създава свой измислен свят, свой измислен „свободен и независим“ живот. При всяка човешка слабост, при недостиг на информация и липса на познания идва спасителният изкуствен интелект.
„Недостатъчността“ на човешките умения все повече се запълват от все по- усъвършенстващия се изкуствен интелект. Нуждата, заложена още от сътворението на човечеството – човекът да общува със своя Създател, да бъде в духовна близост с Него – се подменя донякъде с общуването с ИИ.
Разрушително погубваща лъжа, която по деликатно хитър начин си проправя път към човешкото сърце. Лъжлива свобода, която в същността си е вавилонска идея, навлизаща подмолно в човешкия живот и разпростираща все повече пипалата си. Подменяща истинската свобода с фалшивата. Подменяща истината с измамната истина. Казано по друг начин – подменяща истината с лъжа.
И така, изправяме се пред две картини. Едната, в която изкуственият интелект ни рисува фалшива реалност. Примамваща картина, в която отсъства истинският живот, картина, в която откриваме имитираща форма на свобода. Онази измамна, нереална свобода. Другата картина е тази, която Божият Син ни предлага с приемането на Неговата жертва и следването на Учението Му, които водят към истински живот и истинска свобода. Извоювана с истинска кръв – безценната кръв на Божия Агнец. Свобода, придобита от самия Животворящ Бог.
Всеки сам може да направи личния си избор. Изборът на всеки човек се основава върху неговата ценностна система. Да разсъждаваме малко за истинските и подменени ценности. Ето какво е значението на думата „ценност“ според тълковния речник:
„1. Стойност, значимост. Находката има голяма ценност;
2. Само мн. Предмети, които имат висока цена. Банката съхранява ценности на граждани в трезорите си;
3. Материална или духовна придобивка. Културни ценности“.
Първото значение, на което се спираме, е: стойност, значимост. Кои са истински значимите неща в живота ни? За различните хора те са различни, но най-общо казано, това са вярата в Бог, любовта, семейството, приятелите.
Живеем във време на материализъм, консуматорско мислене и все по-отявлена безбожност. Общество, в което Бог е пренебрегнат и отхвърлен, се покварява. Лесно забележим показател за това са ценностите, които то издига. Те се явяват видим знак за това дали хората от дадена общност почитат и издигат Този, който единствен заслужава поклонение и почит, или са във видим бунт срещу своя Създател. Да започнем от вярата в Господ Исус. В днешния безбожен свят вярата в Бог е заместена с вярата в човека. Подмяната на най голямата ценност, която по естеството си е безценна, води до фалшива измамна свобода. Свобода, в която определено отсъстват истинска надежда и истински живот.
Любовта. За нея може да се напишат стотици романи и пак да остане неразбрана тема. Любовта е ценност, гротескно подменена и изкривена в мисленето и сърцето на съвременния човек. Истинската любов към Господ и към ближния, изразена с детска чистота и простота, днес е подменена с консуматорската ненаситност на най низки човешки страсти, егоцентризъм, издигащ човека над Господа. Плодовете на тази измама са видими с просто око. Изпълнява се писанието – Римляни 1:28-32:
И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба; клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.
Подобно звучат и думите във 2 Тимотей 3:1-4:
И това да знаеш, че в последните дни ще настанат тежки времена. Защото хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, богоненавистници, безсърдечни, неотстъпчиви, клеветници, невъздържани, свирепи, необичащи доброто, предатели, буйни, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога.
Какво да кажем за семейството? Семейството е ценността, която брутално се обезценява. Днес не е модерно да си семеен. Разводите са толкова много. Още повече са живеещите „на семейни начала“. Какво да кажем за абортите? Семейството – изконният съвършен Божий план, заветът между мъжа и жената – в съвремието е разрушително подменено с идеята за еднополови двойки. Еднополови двойки с измислените безбройни флуидни вариации, скандиращи свобода и толерантност. За какво семейство можем да говорим, за каква свобода се борят ЛГБТИ+ и други либерали...
В заключение да обобщим: свидетели сме на ожесточена битка, война между Истината и свободата срещу измамната истина и фалшива свобода. Истината и свободата са самата Божествена същност, естеството на животворящия Бог, Който даде своя възлюбен Син, за да ни бъде подарен истински живот и истинска свобода. Фалшивата свобода е плод на мрака, свързан с множество идолопоклонства, които водят човека до фалшива свобода с подменени ценности. „Прекрасният“ измислен свят на ИИ разкрива друга форма на свобода, чиято същност е измамна. Колкото и привлекателен да изглежда, в самата си основа той само имитира така желателната божествена свобода, защото най-важният компонент, разкриващ Бог, отсъства в ИИ. В изкуствения интелект липсва Животът.
Без значение колко красива ще изглежда фалшивата свобода и истина, тя е обречена на погубление, защото истинската свобода и истина са самото Божие естество. Истинската свобода и истина са вечната неразрушима същност, която е безсмъртна, както е безсмъртен и самият Господ Бог.
Днес думите, отправени към повярвалите юдеи, звучат толкова актуално и за нас: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“.
За пръв път есето е публикувано в електронното списание "Свобода за всеки".